Едно от най-дългоочакваните заглавия за годината – драматичният трилър “Жокера: Лудост за двама”, вече е по кината в цяла България. Пристигна с гръмка реклама и обещания да повтори успеха на лентата за живота на злодея от 2019 г. Какво обаче е необходимо, за да се превърне един филм в тотален хит? Достатъчно ли е режисьорът да заложи на известни лица, или самият сценарий също трябва да “сграбча за гърлото” още в първите минути?
Този въпрос трудно би могъл да получи еднозначен отговор. Докато имената на Хоакин Финикс и Лейди Гага в действителност са една от основните причини хората да се отправят към киносалоните, то
високите им очаквания по отношение на сюжета се оказват попарени.
На фона на цялостното си негативно усещане за продукцията, не мога да не отбележа и обещаващото начало, на което ставаме свидетели. Из коридорите на психиатричната болница “Аркам” се носи аромат на урина и изпражнения. Пациентите тъкмо излизат от килиите си, а най-отпред е той – Артък Флек – Жокера. Моментално ме побиха тръпки, Хоакин Финикс е истински „великан“. Малко са актьорите, които биха подложили тялото си на подобно изпитание в името на роля. Виждаме го
неузнаваемо слаб, сякаш състарен от непрестанния тормоз,
на който е подложен. Характерната му усмивка е изтрита с бой от лицето му, а обичайните шеги са отстъпили мястото си на гробно мълчание.
Сянката на депресията и примирението с потенциалната смъртна присъда са се загнездили дълбоко в съзнанието му, подхранвайки колебанията за истинската му идентичност.
Проваленият комик Артър Флек или хладнокръвният убиец Жокера е затворен в “Аркам”,
а може би и двамата обитават едно немощно тяло?
Тази дилема поставя въпроса за разклатеното психическо здраве, който сякаш все още е смятан за тема табу в голяма част от света. Ако обаче си мислите, че гледайки филма, ще достигнете до дълбоки прозрения по темата, то ще се наложи да ви разочаровам. В повечето сцени в “Жокера: Лудост за двамата“ сериозността на психическите заболявания е разгледана по изключително нестандартен и неподходящ по мое мнение начин – чрез песни и танци. Артър Флек често губи връзка с реалността. Съзнанието на главния герой често блуждае някъде между килията в “Аркам”, съдебната скамейка и сцената. Под светлината на прожекторите той се изявява заедно с половинката си Харлийн Куинзел (Лейди Гага). Тя е красива и талантлива, но и същевременно обсебваща. Влиза доброволно в „Аркам“, за да е близо до Жокера. Водена ли е от любов? Не мисля,
в погледа ѝ по-скоро се чете огромна доза маниакалност,
която би могла само да навреди. Истина е, че всеки иска да бъде обичан – особено ако до момента е бил отблъскван и заклеймяван като луд от близките си. Когато тази обич обаче е основана на токсичност и лъжи, може би самотата е по-добрият избор.
Държа да отбележа и още нещо във връзка с участието на Лейди Гага в продукцията. По мое мнение присъствието ѝ далеч
не означава, че филмът непременно трябва да бъде превърнат в мюзикъл.
Въпреки че именно музикалното изкуство става причина за срещата на двамата „влюбени“, считам, че
сцените, в които се надпяват, са меко казано абсурдни и разкъсващи нотките на трилър и драматизъм,
които всеки верен фен е очаквал с нетърпение в продължение на 5 години. Смятам, че за голяма част от публиката остана истинска мистерия защо Тод Филипс решава да залитне към мюзикълното звучене, докато режисира филм за суперзлодей с психическо заболяване.
Музикалните “кръпки” в сценария все пак далеч не са толкова разочароващи за зрителя, колкото краят на филма. Не бих си позволила да ви го издам, но ще ви споделя, че “Жокера: Лудост за двамата” спазва традицията на Marvel и DC и оставя “вратичка” за следващ филм. Съдейки по поляризираните мнения на публика и критиците, е трудно човек да прецени дали това е добра новина, или не.
