Както почти всяка друга книга на Елиф Шафак и тази развива своето действие в красивия Истанбул. Без значение дали ще е центърът, крайбрежната или някой краен, забравен от Бога квартал – тук винаги ври и кипи от живот. Тук всеки жител на града крие своя собствена история или я крещи съвсем открито с надеждата най-сетне да бъде чут.

,,Каквото и да падне от небето, не го проклинай. Включително дъжда.‘‘

Така започва книгата ,,Копелето на Истанбул‘‘ и продължава с надзъртане в историята на Зелиха. Тя е инатлива и смела, винаги ходи на високи токчета, с много къси поли и ярък грим. Харесва ѝ да бъде различна от повечето жени в Истанбул и не се страхува от смесените погледи, които получава ежедневно.

В първата глава я заварваме да бърза стремглаво в дъжда, едвам успявайки да се придвижи заради токовете си. На пътя има много разместени плочки, времето е лошо, разни шофьори на такси ѝ подвикват от колите си, но тя не се отказва. Трябва да бъде бърза, няма как да се откаже. Може би ще се запитате накъде е тръгнала в това време и не можеше ли да отложи задачите си за друг ден?

Отговорът е не, Зелиха бърза толкова много, защото има час за лекар. Накрая тя успява да стигне до лекарския кабинет, а на връщане от него е с нов сервиз за чай и с дете, което смята да задържи. Историята ни пренася 19 години по-късно,

когато се срещаме с Ася Казанджъ.

Тя е въпросното дете – вече пораснала жена със свое собствено мнение. Самостоятелността и вижданията ѝ постоянно биват подлагани на изпитание, защото тя живее с прабаба си, баба си, майка си и трите си лели. Едно женско царство, което бива притеснявано единствено от котката Султан Пети.

Като споменах всички тези персонажи, няма как да не им обърна заслуженото внимание и да не ви запозная с тях. Зелиха вече я познавате, затова нека да започнем по ред с Маминка, която е

най-възрастната жена в семейството

и едно време е била чудесна пианистка. Следва баба Гюлсум, която е строга.  Освен това – често ѝ казват, че прилича на Иван Грозни, но в женски вариант.

Идва ред и на трите лели. Най-голямата – Бану, обича да си похапва и да гледа на карти, на кафе, на ръка, зависи от това какво клиентките ѝ пожелаят. Тя е гадателка, която разчита на двама джина да ѝ подсказват историите на хората.  Леля Джеврийе е

традиционалистка и учителка по история,

която много държи на фактите и правилното тълкуване на миналото. Леля Фериде си живее в свой собствен свят, обожава географията и всичко свързано със земните пластове. Тя обаче има един голям минус – нещо с нея не е наред, през годините са ѝ поставяли различни диагнози, но никой не може да каже какво се случва в ума ѝ.

Колкото до самата Ася, тя не знае кой е баща ѝ, в конфликт е с майка си, сърдита е на всичко и на всеки на този свят. Но тя не е единствената главна героиня в тази история. Армануш Чакмакчян е от

арменски произход

и живее в САЩ. Тя се разкъсва между Флорида, където е огромното ѝ шумно семейство, и Аризона, където са задушаващата я нейна майка и доведен баща.

На тези млади жени ще им се наложи да се срещнат и да си помогнат една на друга, за да може всяка от тях да открие това, което иска. Ася гледа само напред, защото не знае нищо за миналото си и така е по-лесно. Армануш пък гледа единствено назад, защото историите от миналото на народа ѝ са противоречиви и докато не разбере истината, няма да успее да заживее в настоящето.

,,Копелето на Истанбул‘‘ е една история за два народа с конфликт от миналото, които се опитват да съжителстват в едно по-различно от време. Това е и история за силата на жените и за това как може  да са толкова различни, но и същевременно еднакви.

Каквото и още да се каже за тази книга не мисля, че ще бъде достатъчно. Това е една невероятна история, която е написана толкова увлекателно, че те пренася в самия Истанбул. Сякаш ти ставаш част от героите, както и те от теб. Ако се решиш да я прочетеш, ще срещнеш много персонажи, в чиято житейска философия ще се влюбиш. Ще има такива, на които ще съчувстваш искрено, но и образи, които ще намразиш дълбоко. Това разнообразие е причината историята да е толкова красива и истинска.

,,Копелето на Истанбул‘‘ е книга, която бих препоръчала на феновете на самия град заради множеството красиви описания, които присъстват в нея. Тя ще допадне и на почитателите на въздействащите романи, чиито истории продължават да се ,,разхождат“ из ума ни, дълго след като сме оставили книгата.