В създаването на Айфеловата кула като забележителност на Франция, огромна роля има една жена. Тя се нарича Клер. Това е дъщерята на Густав Айфел, който изгражда този известен монумент в Париж във време, в което построяването на този проект на модерното изкуство е било осуетявано от протести на велики имена и хора на изкуството. Самите писатели Ги дьо Мопасан и Александър Дюма заявяват, че тази кула би осквернила и загрозила града, твърдят, че в нея няма художествена стойност,
наричат я „метално чудовище“.
Те и още културни дейци организират движения и подписки срещу издигането на днешния символ на любовта във френската столица.
Цялата тази история на Клер и още подробности около Айфеловата кула се откриват в новата книга
„Мадмоазел Айфел и кулата на любовта“
на авторката Софи Вияр, която преплита факти и история с художествена стойност и емоция, за да пресъздаде една история по нов начин.
Задачата на Густав в утвърждаването на кулата като културен паметник не е била лека, самият той ще каже, че кулата репрезентира:
„Изкуството на съвременния инженер, но също и века на индустрията и науката, в който живеем и пътят, който е проправен от великото научно движение на XVIII век и от Революцията от 1789 година, за които този паметник ще бъде построен като израз на благодарността на Франция“.
Но както споменахме, не всички мислят така. Айфел изпада в много неочаквани ситуации, заради съпротивите за строежа на кулата. Но негова подкрепа винаги е била дъщеря му – Клер. Като фигура, тя поставя и едно
ново начало за еманципацията на жените,
защото в онези години, административната ѝ роля в обществото, управлявано от мъже е голяма. Тя е била медиатор в отношенията между противниците за изграждането на паметника и баща ѝ. Самата тя е управлявала инженерите на проекта и строителните работници, като е контролирала процеса им на работа.
Един от инженерите е и нейн съпруг. Освен вдъхновяващ професионалист и дъщеря, Клер е и изключително отдадена любяща съпруга и майка. Въпреки отговорната си работа, тя успява да отдели внивание и грижи на детето, дома и любимия човек. И все пак има известни спънки в отношенията между дъщерята на Айфел и мъжа до нея.
Още в ранна детска възраст, Клер получава на плещите си роля на майка, защото нейната умира, когато тя е малка. Но все пак младата дама е била най-голямата в семейството и е поела ролята да се грижи за братята и сестрите си и да бъде опора на баща си.
„Защо дъщерята на строителя е една от трите восъчни фигури в някогашния личен салон на семейство Айфел, на върха на кулата, високо над покривите на Париж“? Този въпрос си задава авторката Софи Вияр и провокирана от него, започва да проучва историята на дъщерята на Густав и да открива колко е важна нейната фигура като жена, професионалист и личност, достойна за уважение и може би виновна, в добрия смисъл на думата,
Айфеловата кула да бъде построена.
Клер освен, че подпомага на баща си в работните дела около построяването, е от малкото хора, които дават и духовна подкрепа на Густав за този смел за времето си проект на модерното изкуство. Тя истински е вярвала в успеха на Айфел. Била е неотлъчно до него, въпреки че начинанието, с което са се захванали, на пръв поглед граничи с лудост и заплашва бъдещето на брака ѝ. Смела, чувствителна, подкрепяща, дипломатична и интуитивна, самата Клер е представена от Софи Вияр като изключително вдъхновяваща личност. Тя е дама, която доказва, че женската енергия, ум и отношение могат да преобръщат светове.
