„Моята строга присъда е „Моето мъжко момиче“, изпя великият актьор Стефан Данаилов заедно с нежната и талантлива Маргарита Хранова. Той пее за онази жена, която не просто става негова съпруга, но и негова опора – за тази, която го дарява с дълги години безусловна зряла любов. Магията между двама души се случва просто ей така. Те се доверяват един на друг и разкриват душите си ден след ден, година след година. Така – сякаш неусетно, те заживяват заедно и поемат по най-важното пътуване в живота. То е изпълнено с много красота и открития, но и с компромиси и дори разочарования. На какви жертви обаче сме готови да се подложим в името на любовта? И има ли място за его някъде там – между двама влюбени?

В крайна сметка, способни ли сме да признаем цялата истина пред себе си и партньора си?

С много сарказъм и комични ситуации Мая Бежанска и Михаил Билалов се опитват да отговорят на тези и много други въпроси в представлението „Моето мъжко момиче“. Актрисата, която сме свикнали да виждаме в комични роли, този път се превъплъщава в Карла – съпруга, диагностицирана с рак. Тази ужасяваща новина я подтиква да разкрие дълбоко пазена тайна от миналото си пред своя съпруг.  Така обаче тя рискува да разруши един 25-годишен брак.

Сцената на Sofia Summer Fest този път ни пренася в централната част на Париж, някъде между „Шанз-Елизе“ и „Нотр Дам де Пари“. Там живеят самоувереният политик Франсоа, изигран от Михаил Билалов, и неговата чаровна жена, изцяло отдадена на него – Карла. В разгара на неговата политическа кампания, обсебен от конкуренцията, той се прибира една вечер и намира любимата си разстроена. Опитва да я утеши, но които тя произнася, се забиват дълбоко в сърцето му и водят до сериозни последици:

„Аз съм мъж! Имам рак на простатата“

Да звучи като шега, но не е! Така непоклатимият Франсоа бързо връща лентата назад и осъзнава, че е бил лъган години наред от най-любимия си човек – този,

на когото има най-голямо доверие.

Преминавайки през шок, той започва да използва груби епитети и да отрича всички важни и красиви моменти от техния съвместен живот. Непримиримата Карла осъзнава, че той винаги се е интересувал повече от това какво ще кажат хората и от славата, отколкото от собственото си щастие и това на близките си. Тя намира смелост да му каже всичко това в очите. И в отговор получава думите:

„Щастието не се брои, ако е било лъжа“.

Карла забранява на съпругата си да говори по темата, когато на следващия ден у дома пристига тяхната осиновена дъщеря Луиза, в изпълнение на талантливата актриса Теона Димова. Нетърпеливо тя признава, че е бременна и нейният годеник ще пристигне всеки момент, за да се запознае с нейните родители. Франсоа получава още един шамар, този път от дъщеря си, но шокът му се увеличава, когато на прага се появява един от най-големите му опоненти на политическата сцена — центристът Жулиен Рашон, изигран от Асен Данков. Замаяни от изненадата, бъдещите баба и дядо не могат да прикрият емоциите си и започват да задават объркани въпроси на дъщеря си и зет си. Жулиен има чувството, че е попаднал на „Истинска вечеря спектакъл!“. Така веселата викторина много бързо се превръща в бойно поле. 

В цялата суматоха истината излиза наяве и заедно с нея падат всички маски. Всеки вижда ситуацията през своята призма и не се опитва да разбере позицията на другия. Те отказват да признаят собствените си грешки. Всичко това води до сериозно разрушаване на доверието и уважението в този дом. В прилив на емоции, бременната Луиза решава да сподели още една истина…Тя споделя, че иска да разбере кои са истинските ѝ родители с надеждата, че след разкриването на тази голяма тайна, осиновителите ѝ ще разберат решението ѝ. В крайна сметка обаче тя не получава реакцията, която е очаквала…

Постановката, базирана на пиесата „Моето мъжко момиче“ на Жад Роуз Паркер, не само ни разсмива до сълзи, но и поставя на преден план темата за избора

да отстояваш себе си и своята личност.

Тя е изключително актуална и в наши дни. В днешното общество, в което на всичко се слага етикет, е истинско предизвикателство да предпруемеш тази стъпка. Изисква се смелост да се изправиш пред всички и да заявиш „Аз съм различен“ или „Аз избрах този път“. Ако никога не го направиш и не отстояваш собствената си истина обаче обричаш живота си на истински ад – изграден от лъжи, които рано или късно те застигат. Ако пък това не се случи, то въпросът „Какво би било, ако бях признал?“ ще те преследва цял живот.