“Мъдростта на травмата” започва с едър план на озарено от радост бебешко лице. То е неподправено, безпричинно щастливо. И веднага след него – серия от помрачени, изтерзани, объркани от болка възрастни. Неизбежно е да си повален от истината –
този филм е за всеки, защото всеки е бил там.
Благодарното и доволно новородено, за което светът е конкретен алгоритъм и всичко е напълно ясно. Единствената нужда е от обич, от телесност и прегръдка. Нищо повече. Впоследствие същото новородено някак се превръща в
недоволен, потиснат, нарцистичен и гневен зрял човек.
Изгубил себе си. В този процес е цялата документална продукция от 2021 г. – “Мъдростта на травмата”. В причините и резултатите от нанесената съзнателна или подсъзнателна травма, чиито корени, разбира се, са в детството. Там търсим кодовете на всичко. Там се припознаваме като най-близки с всеки един на земята, защото сме най-уязвими.
Най-хубавото в този филм, освен
лишената му от назидателност оценка,
е присъствието на един от най-известните психоаналитици в света – д-р Габор Мате. Канадският лекар, добре познат в България от преведените бестселъри – “Митът за нормалното”, “Когато тялото казва Не” и др. е индивидуален и групов гид на много хора. Вече няколко десетилетия той работи със зависими и търси отговорите на въпроса – къде е ключът към ударите върху менталното ни здраве. Дори в самия му подход вече открояваме и първите крачки към възможното лечение. Габор Мате е спокоен, разбиращ и приласкаващ. До голяма степен “Мъдростта на травмата” е и филм за него – като революционна фигура на XX век. За него верният път към изцелението (буквално коренът на думата е връщам в цялост) е в търсенето на
източниците, които предизвикват болестите ни.
Диагнозата и медикаментозното лечение тушират само повърхностния регистър, те не лекуват. Лекува дълбокият психоаналитичен метод да познаеш себе си и да се отвориш към споделяне чрез авторефлексия, водена от терапевт.
“Мъдростта на травмата” учи и на друго, както стана дума и по-горе, че всички сме там. Накърненото бебе, дете или подрастващ може да е всеки и това въобще няма общо със социалния, икономичен статус на родителите или образователната система. Има общо с емоционалната ни зрялост, с правилното и внимателно вглеждане навътре. Тук е, до голяма степен, и парадоксът на днешното време. Най-развитият и високо технологичен етап от човешката цивилизация, в действителност,
отглежда, най-травмираните, отчаяни и стресирани хора.
И всички ние, може да сме щастливци, че сме съвременници на фигура като Габор Мате, който сякаш превърта времето в посока не целенасочените ни кариеристични планове, а обратно – към вътреутробното ни съществуване. Към първите години.
Зрителите на филма, следват Габор Мате през разговорите му с част от десетките му пациенти, чуваме отблизо личните им истории, присъстваме на някои от сеансите му. Научаваме повече и за неговото собствено тежко травмирано от Втората Световна война детство.
При премиерата на „Мъдростта на травмата“ пред българска публика, специално за прожекцията в Дома на киното пристигнаха авторите на филма – Ралица (Зая) Беназо и Маурицио Беназо. Родената в България, Ралица е режисьор и продуцент на няколко наградени документални филма в Европа и САЩ. Сред тях са „Енергия за оцеляване“, „Събиране на глад“, „Лъчи на абсолюта“, „Крила и струни“ и др. Беназо е и съосновател на Science and Nonduality (SAND) –
глобална общност, вдъхновена от вечните традиции на мъдростта,
информирана от съвременната наука и основана на директен, пряк опит.
Противно, може би, на някои очаквания, „Мъдростта на травмата“ не натоварва. Не те сблъсква с безвъзвратността на счупения живот и невъзможността за спасение. Напротив, помага в пътя да се осъзнаеш. Особено, ако си родител – този филм е задължителен. Защото често забравяме, че в тази божествена роля, е и големият риск да се превърнем в палачи на нечий живот.
