Казват, че отмъщението е ястие, което се сервира студено. Е, аз пък мога ви уверя, че то е също толкова „вкусно“ и забавно и когато е поднесено в топлата и уютна атмосфера на красив италиански дом. Негови обитатели са адвокатът Паоло Малпиери (Роберт Янакиев), съпругата му Луиза (Илияна Лазарова) и техният верен иконом Адолф (Румен Угрински) – част от персонажите в премиерната постановка на Art Label „Не те познавам вече“.
Животът на семейство Малпиери изглежда почти като приказка – те са богати, успешни, имат невероятен дом и се обичат изключително много. Тази идилична обвивка обаче бързо се пропуква, когато
Луиза неочаквано губи паметта си.
На помощ в тази драматична и объркана ситуация се притичва психиатърът д-р Алберто Спинели (Любомир Нейков). Противно на очакванията на публиката, появата му допълнително ще заплете ситуацията.
Колкото и изненадващо да звучи подобен развой на събитията, той всъщност е изключително характерен за популярните в Италия в периода 1930-1940 г. филми „Telefoni Bianchi“. В основата на сюжетите им често стоят неразбирателства и любовни истории. Колкото до снимачния сет – той винаги е пищен с цел да покаже високия стандарт на живот на представителите на висшето общество.
Предполагам, че ще се запитате какво общо има този кино похват с театъра. Отговорът в случая е авторът – Алдо де Бенедети. Италианецът се е изявявал не само като драматург, но също и като сценарист и режисьор. Благодарение на всестранните си таланти и творческите позиции, които е заемал, той успява да черпи вдъхновение от различните сфери в изкуството. Това, от своя страна, му помага да създава
хумористични текстове, които се играят дори и десетилетия след смъртта му.
Пример за такова негово произведение е именно “Не те познавам вече”.
За разлика от част от комедиите, поставяни днес, в него
не се разчита на пошли шеги,
базирани единствено на хомосексуална или астрологическа тематика. В центъра му всъщност е семейството – онези хора в живота ни, които заемат значително място в сърцето ни, но и тези, които имат силата да ни наранят най-много. Макар в представлението да са загатвани едни от най-тривиалните проблеми, съпътстващи брака, то все пак съумява да не залитне към мелодраматичното. Оставайки „в релсите“ на комедийното, то ни разкрива до какви абсурдни ситуации могат да доведат човешките грешки и
тайничко „прошепва“ в ухото на публиката, че където има любов, има място за прошка…но и за отмъщение.
Облечена в красива рокля, с високи токчета, широка усмивка и остър ум – така може да търси отплата само една жена. Но колко далеч всъщност може да стигне въображението ѝ, когато се почувства заплашена или наранена? – Отговорът вероятно ще надмине и най-смелите ви очаквания. Женската природа винаги ми се е струвала изключително интригуваща, тъй като има способността да се мени спрямо ситуацията. Вероятно това е суперсилата на нежния пол…или пък „оръжие“, пред което всички мъже са безсилни.
А може би тази многоликост е поредната прилика между жената и различните арт проявления? Докато гледах „Не те познавам вече“, откривах не само различните „лица“ на главната героиня, но и тези на изкуството. Освен театралната си същност – постановката носи белезите на италианското кино, но е и „подправена с щипка любов“ към литературата от сестрата на Луиза – поетесата Клотилда Лаурено (Катерина Борисова). А къде стои музиката в този така пъстър творчески сектор? – Очаквани ни на вълнуващия финал. Музикалното изпълнение на актрисата Дона Вълова, изиграла изкусителната секретарка на Паоло, е последният щрих, затвърждаващ безспорните качества на пиесата.
Следващата дата, на която ще можете да гледате „Не те познавам вече“ е 19 януари в Theatro Art.
