Годината е 2086 г. С времето настъпват много промени в света и с тях концепцията за любовта претърпява радикална трансформация. Спонтанността и романтиката отстъпват място на строго регламентирани отношения, основани на договори и предварително определени правила,

с цел да се минимизират емоционалните рискове за двете страни.

Всяка форма на сексизъм се осъжда строго, ако случайно се прояви, било то волно или неволно – от формата на ястието до всяка използвана дума с любовен характер. Като например романтичната среща е просто едно ,,взаймно прекарване с детеродния пол“.

и присъстват на тяхната първа среща, за да могат да се намесят по всяко време при нужда.

„Тук могат да се добавят допълнителни типове отношения“ – обясняват те подробно на новите си клиенти, в ролите – Никол Атанасова и Цветан Пейчев, давайки им дълъг списък с правила, които трябва да следват през цялата вечер. Притеснението им се усеща от всяко ъгълче на сцената и всеки опит за сближаване бе безмилостно прекъсван от адвокатите, превръщайки романтичната вечер в истинки кошмар.

С напредването на вечерта, изтощени от ограниченията, младата двойка решава да прекрати договорите. В този момент обстановката на сцената се променя. Лицата на закона забравят за правилата, припомняйки си своето минало и разкривайки на младите как техните срещи преминавали в танци, съпроводени от красива романтична музика, забравяйки за „полит-коректения речник“ и строгите процедури за сигурност следвайки правилото ,,никой никой не пипа“.

„Както ние разказваме на нашите деца сега за нашите първи срещи на забави“,

прошепва една възрастна двойка някъде зад мен в публиката. Тогава се замислих – както извайва скалите, времето  моделира и нашите разбирания и очаквания в любовта. Потънали все повече в дигиталното пространство, нашето отчуждаване един от друг и възприятието на човека до нас

като съперник, а не като съюзник за съжаление, колкото и трудно да си признаем, все повече се превръща в факт.

Отношенията все повече се състоят от подписи и все по-малко от споделяне – неща, които задраскваме с лека ръка, от днес за утре. Кой знае, може би на пръв поглед страшната реалност на Михаил Хейфец ще се окаже действителност след определено време?

„Да се откажем от любовта е най-лесното решение, което можем да вземем, когато битката за нея стане тежка. Но нещата, от които най-лесно се отказваме, са нещата, без които не можем. А тя, любовта, винаги побеждава, въпреки че битката за нея никога не спира. Уф, обърках се! Абе, любовта си е любов! Усмихната, силна, нелепа, изискваща и нежна и груба и вълшебна. Уж е просто, ама не е“, отговаря режисьор на представлението Калин Сърменов. 

Или както споделя писателката Мария Лалева за нейното виждане за бъдещето на любовта в книгата си „Живот в Скалите“: „Любовта е навсякъде, но за да те доближи и да те прегърне, е нужно да разпознае себе си в теб, да надуши любовта в сърцето ти, да я усети. Минаха много и тежки години, преди да се разлисти това познание като книга пред мен и да прочета в края ѝ, че всъщност край няма.

Нито любовта има край, нито животът. Има само мигове, в които те са.

Сега обичах и бях обичана, бях в този момент и на това място. И не можеше да бъде друго. За никого.“

Всички тези пълни със смисъл думи, вълнуват и дебютиращата на голяма сцена за първи път Никол Атанасова, и нейният партньор на сцената Цветан Пейчев. Но имат ли достатъчно любов в себе си и помежду си, за да

успеят да се преборят за нея в свят, в който за нея няма място?

Или ще бъдат принудени да приемат ограниченията и да заживеят, потискайки чувствата си, следвайки правила, които не позволяват истински емоции? Възможно ли е тя да оцелее по този начин? На тези въпроси можете да си отговорите сами на 31 януари в Сатиричния театър „Алеко Константинов“.