Историите за вампири, духове, тъмни сили са един от шаблоните на Холивуд що се отнася до жанра на ужасите. В това чило влизат от популярни тийнейджърски драми като „Здрач“ и „Дневниците на вампира“ до касови хитове като „Интервю с вампир“. Това е една от най- работещите кино стратегии за последните няколко десетилетия.
Накратко, щом сложиш в заглавието думата „вампир“, ще се гледа.
Това обяснява и огромния успех на новия филм на режисьора Робърт Егърс „Носферату“ (вампир на румънски). Само за първата седмица от своето излъчване успя да събере повече от 10 000 зрители пред кино екрана. Хубаво, но той хич не е нов. Лентата е римейк на „Носферату – симфония на ужаса“- ням филм от 1922г. на експресионалиста Фридрих Мурнау. Тя пък, от друга страна е адаптация на популярния роман „Дракула“ на Брам Стокър от 1897 г. Толкова много шедьоври на артистични гении, толкова много интерпретации, за да стигнем до момента, 102 години по-късно, всички в препълнената зала на кино Одеон да има възможността се възхити на всички тях наведнъж.
Вечно младата публика започна вечерта с връщане в миналото, затаявайки дъх пред нямата прожекция, която беше озвучена от пианиста Валентин Станов, който тази година чества 50 години от началото на своята кариера в Българското филмотечно кино.
Рядко ми се случва да гледам толкова старо кино, но останах изключително изненадана от себе си, когато открих, че тази лента от миналото успя да привлече и задържи вниманието дори повече от съвременната адаптация. Да, картината, действието може и да не са толкова динамични като ефекти и елемента на ужас неуловим за съвременното око, но дълбочината и същността на историята със сигурност ще пробудят любопитството.
Илюзията за забавеното действие и завладяващата музика дават свобода на въображението и мисълта.
С добавянето на адаптиран сценарий и изборът на талантливи актьори като Бил Скарсгорд, Лили Роуз Деп и Никълъс Хоут сюжетът е обогатен. Този път можем да проследим романа на Брам Стокър в цялата му гениалност. Получаваме повече сцени, които ни пренасят във времето на 19-ти век. Това е време на социални различия, болести, войни, все предпоставки за предвещаваща заплаха, която формира епохата на експресионизма. За да си обяснят случващите се около тях беди обществата се обръщат към вяра във виталното. Така стигаме до любимите ни митологични кино създания- вещици върколаци, вампири.
Вампирът от Балканите завладява Холивуд
Нали не сте си мислили, че кръвожадните кръвопийци са плод единствено на холивудската изобретателност? Напротив. Те са по-близки до източните вярвания и култури и „Носферату“ на Егърс е първата холивудска продукция, която с уважение поставя фокус върху това. При своето пътуване към Карпатите младия брокер Томас се среща с обичаите и вярванията на власите по тези земи. На екрана многократно се виждат символи на православната култура- кръстове, икони, църкви, което наистина предава автентичност на цялата история. Страховитият лорд Орлок също се различава от представите на зрителя за симпатичния и атлетичен вампир от тийнейджърските драми. Тук той е образ изцяло на източната култура- мрачен страховит и авторитетен. С това стигаме до една любопитна подробност, свързана с българската следа във филма, която ще ви накара да се почувствате истински горди.
Образът на Кара Ибрахим от „Време разделно“ вдъхновил Бил Скарсгорд
В поредица от интервюта режисьорът и актьорът разказват как ролята на Йосиф Сърчеджиев в българската драма послужила като модел за зловещата личност на карпатския граф.
„Има един български филм, наречен „Time of Violence“ („Време разделно“). Великолепен филм, над 4 часа дълъг, в който се разказва за България през 17 век. И там има един образ, антагонистът във филма, който превзема планинско селище и насила сменя вярата на християните, и той е изключително жесток и страшен. Това изпълнение беше нещо, за което Робърт Егърс говори много в контекста на това кой е бил граф Орлок, когато е бил жив.“, казва Скарсгорд в интервю за онлайн списанието Fangoria през декември.
Как е представен граф Орлок в двата филма?
Има някои основни разлики между образа на граф Орлок във филма от 1923г. и този от 2025г. В оригиналната версия е по-меланхоличен и излъчва несигурност. Той не вдъхва страх и дори на моменти може да провокира смях у публиката. Това се случва заради симпатичния му вид, който, на пръв поглед, изобщо не го портретира като злодей. Но какво ли повече може да очакваме от филм, направен преди повече от 100 години? По-близките кадри в новия филм и майсторството на заснемане позволяват да видим на лицето емоция, което чернобялата лента не би могла да създаде. За това допринася за страховитата визуална трансформация, която според Дейвид Уайт, дизайнер на ефектите на грима, отнемала повече от 6 часа. Това естествено помага за внушението за мощта и силата, с които влиятелният господар си служи, за да получи това, което желае-душата и плътта на невинната и красива Елън.
Еротиката и жената като единствено спасение от злото
В „Носферату“ еротиката се преплита с образа на жената като източник на спасение и катарзис в един свят, обгърнат от зло. Лили Роуз Деп олицетворява тази двойственост – нейната героиня е едновременно изкусителка и жертва, притежаваща сила, която надхвърля физическата привлекателност. Чрез нея режисьорът създава емоционален мост между тъмнината и светлината. Така изследва как любовта и желанието могат да трансформират дори най-мрачните души. С нюансираното си изпълнение, Деп добавя пластове дълбочина и уязвимост на персонажа, затвърждавайки ролята на
жената като последен лъч надежда срещу необратимото.
Много хора биха определили този филм като филм на ужасите, фантастика, но аз съм на друго мнение. Тази история няма за цел да ни покаже колко страшни или пък привлекателни могат да бъдат съществата на нощта, нито да ни плаши с специални ефекти. Тя е пътешествие из дебрите на европейската митология и народните вярвания през вековете, основополагащ фактор за успеха на този жанр не само в Холивуд, а и по целия свят.
