Срещи, дълги разговори, късни лунни разходки… и докато се усетиш, времето е минало, а на преден план излиза въпросът: „О(б)твързан (а) ли съм? Готов(а) ли съм за това? Не ми ли е дошло времето да се оженя/омъжа вече?“ Този момент в едни отношения трудно би могъл да бъде описан. В главата ти се въртят толкова много въпроси, сякаш си попаднал(а) в лабиринт, изпълнен с неизвестности. Миналото ти шепне в ухото, а бъдещето изглежда неясно. Може би единственият начин да се измъкнеш е да живееш тук и сега и да се осмелиш да рискуваш –

да си позволиш да обичаш и да бъдеш обичан(а)?

Постановката „О(б)твързан“ от Ханох Левин представя група хора, които търсят себе си и се опитват да запълнят празнините в живота си чрез наложените от обществото представи за щастие. Основният въпрос, който изпълва действието, е:

Трябва ли човек да се ожени или омъжи в определена възраст? И какво ще стане, ако се откаже?

През погледа на режисьорката Тери Фишер тези образи оживяват на сцената на театър „Възраждане“. Тя ни показва, че това не е „ситуационна комедия, нито комедия на словото и фразата, на остроумно казаната реплика, нито пък комедия на нравите“. Аз бих я определила като едно емоционално и откровено пътуване, изпълнено с ирония.

Главният герой, който разкрива всичките си терзания и желания пред нас от първия миг до последния на пиесата – Знайдух (Свежен Младенов), е стар ерген, който иска да създаде семейство, но не желае и да

изпусне нищо от удоволствията на живота, като алкохолни забавления, жени и живот без ангажименти.

Тръгвайки си и връщайки се посред нощ в дома на жената, на която е обещал да сподели живота си и да се врече във вярност още утре, той се чувства ужасно объркан и забива като нож в сърцето ѝ думите:

„Не искам да се оженя за теб.“

Преглъщайки поредния му отрицателен отговор, Пукица (Жана Рашева) съвсем случайно среща във входа на своята жилищна сграда един изискан мъж с много специфичен и шеговит изказ. Той бързо привлича вниманието ѝ. Неусетно, от дума на дума, закачка след закачка, тя осъзнава, че няма смисъл да си губи времето с мъж, който не може да ѝ даде това, от което има нужда. Така, само след минути, Знайдух се озовава пред входната врата в студения коридор.

Залата настъпи тишина и всички започнаха да се споглеждат очудено. Само думите на вече необвързания мъж ехтяха в залата:

„Щастието ме чакаше пред вратата, отлетя, и сега ще умра като куче.“

Потънал в своите терзания и мисли за далечното бъдеще, той смята, че това е просто поредният ѝ каприз и ако се извини всичко ще бъде наред. Но всяко едно негово предположение се оказва безсмислено — когато заварва любимата си в обятията на непознат мъж.

„Докато ти спиш, животът се върти!“

— казва тя, признавайки му, че вече е твърде късно и думите му са излишни. Той отново се озовава пред вратата, продължавайки своя монолог, който разсмива публиката до сълзи.

Размишлявайки как е стигнал до тук, той изненадващо попада на една много симпатична жена на име Булба (Мариана Жикич), която живее отсреща. Със своя чар и хумор тя бързо го омагьосва, и той се озовава в апартамента ѝ. Със своето наранено мъжко его, той ѝ предлага да се омъжи за него, без да се замисли за последствията от това решение… След всяка минута на опознаване обаче, той осъзнава, че пред себе си има интересна жена със своите предимства и недостъци,

но тя не е неговата нежна и внимателна Пукица.

О(б)твързаният левент решава твърдо и импулсивно, че трябва да направи всичко възможно да си я върне, като я накара да избира между него и новия ѝ любовник. Притиснат от страха от самотата, Знайдух започва да се лута между двата апартамента на двете жени. Без да се усети, той попада в кошмар, от който не може да се събуди.

Реалността става все по-далечна, а отговорите на въпросите му все по-мътни…

Със своите ситуации, близки до абсурд, израелската антиромантична комедия „О(б)твързан“ ни кара да се замислим, да се запитаме

какво означава да си завършен човек, за да бъдеш приет добре в едно общество.

Една тема, която съществува и се коментира откакто свят светува.

„Трябва да си о(б)твързан преди тази възраст, иначе е късно“

и така, някъде следвайки тези неписани „правила“, ние все по-често забравяме да чуем собствените си гласове вътре в нас и да намерим отговорите на въпросите дълбоко в душата си. Точно както нашия о(б)твързан главен герой, който започва дори да не вижда истинската картина на своите взаимоотношения. Неговият свят става все по-изкривен, опитвайки се да избяга от не толкова красивата и романтична страна на една любов. Животът и любовта са изпълнени с много нюанси – както на щастие, така и на болка. И ако ти не си готов да се гмурнеш в тях с твоите желания и представи, а с чуждите, би могъл да създадеш много разруха след себе си…