Полина Христова се впуска в дебрите на къртичата дупка в един своенравен разговор със себе си, за да разкрие най-интимните кътчета от душата си. Авторският моноспектакъл „Полетът на къртицата“ на Puppet’s Lab е
смразяващо приключение, в което се разглеждат страховете на човек, които го придружават навсякъде
Текстът на „Полетът на къртицата“ синтезира тревогите на Христова от живота на една редова актриса – системния провал, завистта, неувереността в собствените възможности. Превръща ги от частни в общи. Не само за страната ни, но и глобално.
Общочовешката тема и изключително малкия формат на спектакъла го превръщат в попадение на екипа. Ставаме свидетели на
личен разговор, откровение, което навлиза в най-тъмните места от човешкия разум
Ключът към правилния прочит на представлението е искреността. Толкова искрен монолог от театралната сцена, българският зрител отдавна не е виждал.
Режисурата на Веселка Кунчева и сценографията на Мариета Голомехова са необичайни в този техен проект, макар и да си личи техният артистичен възглед, който прилагат във всички свои сценични адаптации и спектакли. „Полетът на къртицата“ е сбит, наситено визуален дори в малката си по мащаб сценография, за разлика от обичайните проекти на артистичното дуо. Точно това решение, обраността и оскъдността, правят спектакъла
изключително силен и удрящ в слабото място на публиката.
Страхът. Фобията. Непрестанно растящите крайностни емоции, които придобиват ужасяващи размери и
накрая ни поглъщат в удобството на дивана, са майсторски изобразени посредством метафоричните кукли на Голомехова
Тя успява да вдъхне живот на терора и да покаже на зрителя неговата еволюция в следствие на собственото ни неглижиране на проблемите ни. В спектакъла наблюдаваме Христова, която сякаш не влиза в ничия роля, а е излязла на сцената да говори открито за себе си. Посредством дунапренените кукли наблюдаваме страха. Първоначално като малко бебе, което отглеждаме, храним и треперим върху него.п Постепенно, с плашеща скорост, той нараства и поглъща актрисата. Буквално.
Христова води с впечатляващо майсторство куклите, които са й поверени, за да им вдъхне живот.
Любопитно е решението на Кунчева, първата кукла да излезе директно от актрисата. Една говореща сама по себе си метафора. Дунапрененото бебе се превръща в неразделима част от Христова, дори и когато „страхът“ придобива собствено битие, разум и (крайни) емоции и един вид се превъплъщава не само в сценичен партньор, но и опонент, те не могат да съществуват без другия.
Връзката кукловод – кукла е разбита на пух и прах, изчезнала и останала в прашните страници на теоретичните книги. Те са едно цяло. Хибрид от дунапрен и плът, който диша, говори и чувства в унисон.
Текстът-откровение на Полина Христова навлиза в най-съкровените скътани места от човешката душа
Прави й внимателна дисекция, докато е все още жива. С хирургическа точност изважда онези проблемни вирусни инфекции, които са прерастнали в епидемия от неглижираност и неосведоменост в световен мащаб по адрес на психичното здраве.
В един момент наблюдаващите разбираме, че тази сюрреалистична къртича дупка, която наблюдаваме на сцената, всъщност е обитавана от самите нас. Изпълнена с нашите страхове от запознанства, от провал, от неосъществена любов, от отритване… Списъкът е безкраен.
„Полетът на къртицата“ е най-чистата форма на искреност и откровеност.
