Човешкият морал е вечна тема, която разглежда разликата между намеренията, решенията и действията – битката между сърцето и разума, смирението и бунта, покорството и свободата. В преходния свят, в който живеем, ценностите се променят, а с тях и нашето разбиране за това, какво е правилно и грешно. Всеки от нас е изправен пред избора – дали да се подчини на общоприетите норми и очаквания, или да следва своите желания и убеждения. Понятието за свобода е тясно свързано с тази дилема. Къде отива обаче нашата свобода, ако избираме това, което трябва, а не това, което искаме?
В търсене на смисъла на моралното и по повод завършването на своята „Енциклопедия“, легендарният Ириней Константиновизпълнява ролята на френския философ от XVIII век Дени Дидро в пиесата „Развратникът“. Той опитва да разбере отговора на този въпрос с помощта на изкусителната художничка Госпожа Търбуш, изиграна от талантливата Лилия Маравиля на сцената на Театър 199.
Снимка: Театър 199
Омаян от присъствието и красотата ѝ в дома си, той започва да бъде воден от страстта, а не от разума. Опитва се да я прелъсти. От дума на дума обаче
вместо да се отдадат на изкушението, постепенно влизат в по-дълбоки теми
за живота. Централно място в техния разговор заемат моралните ценности.
Наблюдаваме сблъсъка през призмата на изкуството и философията… или просто през гледната точка на една жена и един мъж. От една страна стои еманципирана и красива жена-артистка, която с годините осъзнава превъзходството на нежния пол над мъжкия и нейнoтo право на избор в обществото. А от другата – женен мъж, който е отдаден на клетвата си за вярност пред олтара, но не може да контролира човешкия си инстинкт. Самият той се определя като
,,жертва на пола“.
Снимка: Театър 199
Аргумент след аргумент напрежението на сцената се усилва. Унесени в своя дебат, философът и художничката навлизат в друг свят, откъснати от реалността. Докато другите герои не им напомнят, че настоящето е тук и няма време за губене. Семейството играе важна роля в развръзката на действието. Всеки един от тях разкрива душата си и моли за разбиране остроумния философ.
Снимка: Театър 199
С всяка нова среща на философа и гостите му художничката започва да се съмнява и осъзнава, че Дидропостоянно си противоречи. Неподатлива на неговите аргументи,
тя все повече го провокира, сякаш се опитва да влезе в главата му.
Това я прави още по-интересна за него, имайки предвид всички други жени около него, които успява да омае само с няколко прости думи.
Търсейки отговори на въпроси като: „Има ли свобода на избора и морал?“, „Знаят ли мъжете какво изпитва една жена, когато прави любов?“ и много други, Госпожа Търбуш, волно или неволно, подтиква философа да се изгуби в собствените си убеждения. Това го провокира да започне все повече да възприема
морала като „шантаж“.
Терзанията на Дени Дидро са актуални и до днес. Освен теми като жертвите на пола и изборите между морала и изкушението, режисьорът Стоян Радев ни разкрива и темата за любовта между младо момиче и възрастен мъж. Това се случва посредством молба наСимона Халачева(в ролята на дъщерята на Дидро). Тя моли за бащината благословия да има извънбрачно дете от неговия приятел.
Всички тези теми ни потапят в кръговрат от мисли, от които, дори и много силно да опитаме, не можем да избягаме. Колкото и психологически и философски теории да усвоим, няма да открием окончателния отговор. Той се крие в нас. Ние, като мислещи същества, имаме право да избираме в какво да вярваме и кои морални граници да не пресичаме. Не смятате ли, че понякога усещаме коя е нашата истина толкова с ума, колкото със сърцето? Осъзнаването на тази истина е стъпка към нашето щастие. Да откриеш своето собствено разбиране за живота в общество, изпълнено с норми и правила, и да намериш с кого да го споделиш, не е ли най-големият дар за човека?
Симона Иванова е завършила комуникации и международни отношения в Université de Lorraine в Нанси, Франция. През последните няколко години тя създава уеб съдържание за няколко европейски неправителствени организации. Водена от любовта си към киното и театъра, тя обожава да разказва истории през призмата на изкуството.
