Представете си място, където можете да отидете след дълъг ден, изпълнен с проблеми, в който се е налагало да спазвате стриктни правила. Помислете за локация, където можете да изречете на глас дори най-тъмните си мисли и страхове. Там няма религиозни норми, псевдопрактики или каквито и да е ограничения. Там сте само вие, вашата истина и вижданията на другия. Вие сте просто хора – всеки със своите белези, които разголват душите ви в опит да се освободят от оковите на общественото мнение с надеждата да намерят пътя към себе си и щастието.

Представлението „Страх от опитомяване“, поставено на сцената на Народен театър „Иван Вазов“ под режисурата на Стефан Спасов, ни въвежда именно в един „нереален“ свят, изпълнен с чувство за хумор и самоирония. В него четирима души откриват причините за провалите в живота си. Всеки е сполетян от определена съдба, но прекрачвайки прага на тази стая, прави първата и най-важна крачка – да си даде шанс за промяна, възможност за нов живот.

След опит за различни медитативни практики първият, който се изповядва, е Димитри, изигран от Стефан Къшев:

„Вече никой не се интересува от истината“.

Той признава пред другите, че е бил заплашван от етичната полиция с отнемане на правото да практикува като лекар заради интимни отношения с непълнолетна пациентка. В този момент обаче вместо да го окуражат и посъветват, двамата слушатели – Емануела Шкодрева и Деян Ангелов (в ролите на Мария и Виктор) – започват да му обрисуват най-лошия сценарий за това, което може да се случи. Те не пропускат да подчертаят и какви биха били ползите от него, завършвайки с: „Но дори това да стане, със сигурност ще изпаднеш в депресия“.

В този момент неочакван млад посетител на име Алекс позвънява и неуверено, сякаш с насмешка, пита: „Вие някаква секта ли сте?“ С този въпрос той сякаш забива нож в сърцето на създателката на това място за признания:

„Ти знаеш ли, че щях да умра преди да дойда тук?“

Мария се връща години назад, в началото на своята кариера на журналист, когато е вкусила от провала и унижението. Тя познава добре чувството земята „да се разтвори пред нея“.

Слушайки внимателно нейните думи, новодошлият мъж, изигран от Ненчо Костов, решава да рискува и да се „изповяда“.

„Преди два месеца предизвиках лавина“, признава младият сноубордист. Той разказва как е преминал на косъм от смъртта и как е обрекъл брат си на страдание.

Поглеждайки се един в друг, изведнъж Мария и Димитри осъзнават, че не знаят нищо за костюмирания Виктор.

„Ще ви разочаровам  – за съжаление, не съм убил никого“, казва с насмешка той, признавайки, че най-голямата му болка в живота е професията му – мениджър в отдел „Човешки ресурси“. Разказвайки за опита си с уволняването на хора, той си припомня за един пресен пример с възрастен господин. В този момент в Алекс сякаш се вселява демон и той се нахвърля с обиди срещу Виктор, без никой да разбере защо…

„Не може ли човек да има още един шанс в живота, след като е сбъркал?“

След тези думи, изречени от Алекс, настъпва истински хаос на сцената и възникват хиляди неочаквани ситуации – шамари, въжета, прах. Камерната зала на театър „Иван Вазов“ се превръща в гладиаторска арена от Древен Рим. Изведнъж лампите светват и виждаме как всички герои, освен Алекс, са завързани и безпомощни. „Хайде сега – просто кажете нещо хубаво и да приключваме!“ – призовава заплашително той, очаквайки поредна доза признания.

След минути мълчание идва ред на доктора да се изкаже. Какво ще сподели той, имайки предвид, че прави добро всеки ден за хиляди хора – може би, че ги лекува? Ами, Димитри определено изненадва всички и предизвиква истински обрат…