Пиесата “Съзвездия” е драматургичният дебют (награда на Evening Standart) на британския автор Ник Пейн, писана преди повече от 10 години. Сложна е и противоречива, поради нелинеарната си конструкция, метафизични смисли и опит технологията да обезсмърти
иначе безвъзвратната тленност на чувствата
и отношенията. Фантастика и едновременно с нея, банален сюжет на среща между мъж и жена, толкова близък до всеки. Мериан (Радина Думанян) и Роланд (Ненчо Костов) се запознават на приятелско събиране. Тя се занимава с космология, той е пчелар. Влюбват се, преживяват приливите и отливите на отношенията, но обичта им е категорична. Двамата се женят, а малко след това Мериан заболява от онкологично заболяване. Роланд обаче
капсулира времето
и за него то остава да циркулира единствено в споделения отрязък с любимата жена. Благодарение на експериментална технология, той продължава да се среща с нея в една дигитална реалност. Този нов паралелен свят задейства и други механизми, в които някои от ситуациите между двамата прозвучат с различна интонация или просто се случват по съвсем друг начин. “Съзвездия”
търси диалог по-скоро с времето, отколкото с любовта.
С времето като философска категория. Като скок към вечността. Като възможност за вечност. Като миг, в който за душите е ясно, че се обичат.
Както стана ясно, “Съзвездия” е сложна, не само защото не може да очаквате стройна история и оправдани действия. Тя е сложна, защото борави с неща, от които (почти) никой не разбира в пълнота, а пораждат много въпроси.
Един от тези, от който най-боли – смъртта ли е краят?
Ще продължим ли да сме заедно и отвъд нея? С нелеката задача да адаптира за българска публика този съвременен текст се заема младия екип на Елица Йовчева, Радина Думанян и Ненчо Костов. Сценографията и видео дизайнът са на Петко Танчев, музиката – на Георги Атанасов. “Съзвездия” е тяхното предложение във връзка с отворената покана за нов репертоар на сцена “Апостол Карамитев” в Народния театър. Спектакълът е
вторият проект, реализиран на сцена
по тази инициатива. Премиерата му, по-рано този месец, беше и голямото, отключващо събитие за новия театрален сезон в Народния театър. И в действителност “Съзвездия” на режисьорката Елица Йовчева отговаря напълно на поставените параметри в желанието
да обогати с различна естетика
сцената на четвъртия етаж. Зареден с ентусиазма на младостта и смелият избор на пиеса, екипът олицетворява именно онова, за което Ник Пейн пише – младостта е решителна и принадлежаща на себе си и своето време. За това говори и, все
по-отчетливото присъствие на технологиите и мапинга
като сценографски елемент. Като епидермална театрална обвивка, която да преведе някои драматургични идеи или да бъде добра подкрепа за режисьора. Разбира се, само това не е достатъчно. „Съзвездия“ е актьорско представление – то буквално разчита на плам, остроумие и всеотдайност от Ненчо Костов и Радина Думанян, за да получи правдивия си живот. А те ги дават с открито сърце.
Не е ясно дали някой ще стане по-щастлив, по-цялостен като човешко същество, благодарение на технологичния напредък или дори само на надеждата за паралелен на този живот. Но колко по-сакрално, по-християнско е да вярваме в това тук като единствена действителност и да влезем в него с открито сърце. „Съзвездия“ протяга ръка към хипотезите в бъдещето, но животът тук и сега си остава най-добрият учител.
Следващите дати на спектакъла са 9, 24 и 27 октомври на сцена „Апостол Карамитев“ в Народния театър.
