Замисляли ли сте се защо човек понякога избира самотата, въпреки че сме спрягани за социални животни? Може би отшелничеството е продиктувано от страх, опит да се преборим със собствените си демони или пък неудовлетвореност. Отговорът вероятно е въпрос на гледна точка. За писателката Патриша Хайсмит самотата е естествена човешка потребност – изблик на ненавистта към ближния…истински противоречива личност, но пък и неоспоримо талантлива. Криминалните ѝ романи ужасяват още с първите си страници и успяват да впечатлят дори и майстора на съспенса Алфред Хичкок. Оказва се, че творчеството ѝ попада в полезрението не само на режисьори и любители на подобен тип литература, но и на драматурзи като Джоана Мъри-Смит. Именно нейно дело е книгата, вдъхновила премиерната за България пиеса „Швейцария“. 

Някъде там – „скрита дълбоко в снега„ на швейцарските Алпи, се намира къщата на Хайсмит (Станка Калчева). Откриваме писателката в тъмна стая – подобно на бункер помещение, в което са поместени само бюро, отрупано с вещи, масичка, столове и диван. Почудих се къде ли са разхвърляните ръкописи, но бързо осъзнах, че всяка излишна вещ може би я разсейва от висшата цел на всеки един творец – създаването на следващия им шедьовър. Или пък вдъхновението я е напуснало? Смут в иначе педантично подреденото ѝ съществуване внася пристигането на младия Едуард Риджуей (Боян Арсов) – представител на издателството ѝ в САЩ. От мрачна и потискаща обстановката бързо се променя към наелектризираща. Черен хумор, дръзки антисемитски изказвания белязват

схватката за надмощие, която двамата така упорито водят.

Риджуей настоява Хайсмит да напише още един последен роман за емблематичния си герой г-н Рипли. Тя обаче отказва, водена от убежденията си, че никой не може да ѝ нарежда какво да прави. А дали не е възможно просто да се чувства безсилна? За да поддържам напрежението „живо“, няма да си позволя да ви разкрия кой печели тази нелека битка. Това, което ще ви кажа обаче е, че за да стигнат до „победата“,

героите трябва да разголят напълно душите си пред публиката

или казано по друг начин – да разкрият най-дълбоко пазените си тъмни тайни. 

Бих искала да отделя и специално внимание не само на режисурата, но и на сценографията – дело на Венелин Щурелов. Кабинетът, в който се развива действието на пиесата, досущ напомня на този в реалния дом на писателката в Швейцария. Бюрото, вещите върху него, прилежно изложената колекция от хладни и огнестрелни оръжия.

Вниманието към детайла на екипа е забележително.

Макар да се представя за първи път на сцена в България, пиесата на Театър 199 “Валентин Стойчев” успява да улови дори и привидно най-минималистичните подробности относно персоната на Хайсмит като любовта ѝ към котките и охлювите. Екипът го прави толкова деликатно, че човек може дори и да не забележи леките подмятания, ако не се поинтересува повече за реалната писателка, вдъхновила Джоана Мъри-Смит. За Патриша Хайсмит охлювите не са обикновени мекотели, а домашен любимец, който вярвам, че

носи част от собствените ѝ личностни характеристики. 

Ако погледнем тези животни от биологична гледна точка, ще установим, че те са хермафродити – тоест всяко от тях си е напълно самодостатъчно, за да създаде потомство. Връщайки се обратно на нейния персонаж, отново забелязваме подобна тенденция – тя не се нуждае от никого (особено от помощта на мъж), за да бъде успешен писател. Нещо повече тя е върл противник на стереотипите, пред които биват изправени жените. И в живота, и в пиесата Хайсмит е от онези уверени в таланта си дами, които

нямат потребност към чуждите подкрепа и одобрение. 

Пишейки за реалността и света на изкуството, няма как да не спомена и поразителната визуална прилика между Патриша Хайсмит и Станка Калчева. От прическата, през облеклото, та дори до начина, по който държи цигарата – актрисата сякаш е родена, за да изиграе персонажа. Същото важи и за колегата ѝ Боян Арсов, в който бушуват както младост и невинност, така и енигма. 

Ако не се страхувате от качествени театрални постановки, впуснете се и вие в криминално-литературното приключение „Швейцария“. То започва на 17 февруари в 19:30 в Театър 199 “Валентин Стойчев”.