Какво ще се получи, ако съчетаем криминален роман на Агата Кристи и трагикомичен разказ за живота на знаменитостите? Може би “Убийствена комедия”? Този експеримент предприема английският драматург Робин Хоудън. Благодарение на Венцислав Асенов, забележителният резултат виждаме и на българска сцена – в Театър “Възраждане”.
Пристъпвайки прага на театралната зала, мислено се пренасяме на Френската Ривиера. Всичко започва именно там – в столицата на киното Кан, през един късен следобед.
Целият блясък на кинофестивала, бива помрачен от новината за смъртта
на актрисата Грейс Жервес (Лили Шомова). Тя е открита да лежи мъртва на терасата на хотелската си стая. Смразяващият полъх на смъртта мигновено обхваща цялата зала. Кой е ли е убиецът? Може би е псевдосъпругът ѝ (Георги Няколов), вмъкнал се в хотела през аварийната стълба? Поне така смята екранният ѝ партньор Адам (Анатоли Лазаров), озовал се на местопрестъплението по само по халат и чехли. Напрежението продължава да расте с появата на трети потенциален заподозрян – Оскар – мнимият мениджър на Грейс (Боян Младенов). Ако все още не сте се объркали напълно, то със сигурност ще го направите, когато ви издам, че
никой не е този, за когото се представя.
Това важи дори и за Жервес, която далеч не е мъртва.
Момент! Как изобщо е възможно това? Отговор на тази така заплетена мистерия може да даде единствено детектив от ранга на Еркюл Поаро. Тъй като обаче той е твърде зает да разнищва загадките около “Смърт край Нил” и “Убийство в Ориент Експрес”, можем да разчитаме единствено на мосю Бонифас, познат като Еркюл Поаро от Лазурния бряг (Йордан Ръсин). Пред него стои нелеката задача да разбере не само кой се е опитал на убие мадам Жервес, но и кой е откраднал скъпата ѝ диамантена огърлица.
“Терасата на хотелската стая се оказва
тясна за всичките подмолни игрички, които сме сложили на нашите герои”,
казва самият Венцислав Асенов. Пред погледа ни биват представени човешките отношения в най-суровата им възможна форма. Изневери провалят бракове (познатата до болка история със секретарката – Никол Оташлийска). Разкрива се грозната страна за шоубизнеса, а пъклени планове за измами биват изсветлени. Всички тези сериозни разкрития сами по себе си могат да се окажат твърде тежки, за да бъдат възприети с усмивка от публиката. Не и в този случай обаче, защото са поднесени с огромна доза хумор. Макар на пръв поглед криминалето и комедията да не вървят “ръка за ръка”, “Убийствена комедия” доказва, че
те всъщност могат да виреят на една сцена,
а “цветовете, които се раждат”, са колкото абсурдни, толкова и завладяващи.
Гледайки пиесата неведнъж самата аз се впуснах в мислено проследяване на връзките между отделните персонажи, мотивите за действията им, а не на последно място и в гадаене кой е убиецът/крадецът. На моменти задачата ми се струваше почти невъзможна, тъй като обвиненията, лъжите и физическата саморазправа отвличаха ума ми от рационалното, от реалността. Сякаш напълно слепи за случващото се около тях останаха и персонажите…почти до самия край на представлението.
Една бляскава премиера, за която костюмографът Чайка Петрушева създава тоалет, досущ като този на Одри Хепбърн от “Закуска в Тифани”, сякаш мигновено изтри спомена за открадната огърлица. Голяма грешка! Престъпниците са все още в хотела и дебнат удобен момент да сграбчат своята плячка.
Това ме подтикна да се замисля, че
може би плячката не е бижуто,
а самите известни личности. Бидейки по-добри актьори в собствения си живот, отколкото на екрана – понякога те стават лесна мишена заради липсата си на реална преценка, своята самовлюбеност, а често и обсесия от славата.
Всеки може да потърси свое собствено “решение” на това “уравнение с много неизвестни”. Едно обаче е сигурно – по пътя си всеки един от публиката ще стане свидетел на една „Убийствена комедия“. Не пропускайте да се впуснете в нея, докато все още имате тази възможност. Следващите дати са 9 и 16 юли, а „местопрестъплението“ – Театър „Възраждане“.
