„Бяла, спретната къщурка, две липи отпред“… Момент –  намираме се на грешното място. Не така изглежда къщата, която представя драматургът Харолд Пинтър в пиесата си „Завръщане у дома“. Всичко в нея е потънало в мрак – от боята по стените, до настроението на обитателите ѝ. 

В своята адаптация на представлението, създадено през 1964 г., Явор Гърдев събира едни от най-изявените български артисти на сцената на Малък градски театър „Зад канала“. Още в първата сцена се срещаме с Макс (Владимир Пенев). Той е

невротичен възрастен мъж, чиято деменция бързо се влошава

и замъглява съзнанието му. Макс сякаш все още живее в миналото, когато е бил месар и се е грижил за тримата си синове съвсем сам след смъртта на жена си Джени. 

В бащиното „гнездо“ вече са останали само две от порасналите деца – Лени (Деян Донков) и Джоуи (Мак Маринов). Вероятно от любов – ще си помисли част от публиката в началото. Това ще бъде поредната ѝ грешка.

Топлите прегръдки и думите „обичам те“ не са добре дошли в този дом.

Те отстъпват мястото си на боя с бастун, грозните изказвания и студенината. Макар за някои подобна атмосфера да изглежда враждебна и неприветлива, гледайки отстрани, осъзнах, че героите приемат случващото се за напълно нормално. 

Това прозрение ме подтикна да си задам може би най-важния въпрос в постановката – този за психическото здраве на персонажите. Представлението може да бъде определено като един своеобразен

психосеанс, в който публиката влиза в ролята на терапевта,

опитвайки се да разбере подбудите за действията на хората срещу себе си. Същото опитах да направя и аз.

Бележка №1 – Макс е типичен пример за човек, който страда от комплекс за малоценност. В неговия случай симптомите по-скоро биват отключени в по-зряла възраст – след пенсионирането му, когато осъзнава, че вече не може да осигурява прехраната на децата си с месарство. За страха му от това, че ще бъде твърде немощен и няма да може да бъде приеман като глава на семейството, свидетелстват и честите му викове „За твърде стар ли ме имаш?“.

Бележка №2 – Лени е сложна по характер персона, която се опитва да намери своето място в света… или по друг начин казано – в дома, тъй като именно той се явява неговата крепост. Не ме разбирайте погрешно, за него той не е място, което осигурява уют и спокойствие, а по-скоро

място, в чийто ъгъл да се скрие – пространство, което да нарече свое.

Може би именно от това негово убеждение произтичат страховете и защитните му реакции при пристигането на непознати в дома.

Бележка №3 – На пръв поглед Джоуи изглежда грубоват – вероятно търсен ефект заради страстта му към бокса. Сцена след сцена обаче започнах да го виждам в друга светлина. Вследствие на своята привидна умствена изостаналост, той се превръща просто в едно младо момче, което има нужда да бъде обичано и да усеща женски ласки. По мое мнение това е

ясен белег за отсъствието на майчина фигура в съзнателния му живот.

Бележка №4 – Сам, чичото на момчетата (изигран от Емил Котев), който също живее в къщата с тях, цял живот е бил потискан от брат си Макс. Той нагледно олицетворява израза „Тихите води са най-дълбоки“. Пази тайни, които могат да наранят дълбоко, но предпочита да не ги издава, за да има все пак място, което да нарича свой дом.

Посланието е ясно – къщата, а не семейството играе ключова роля в живота на Макс, Сам, Джоуи и Лени. Не същото обаче се отнася за Теди (Пенко Господинов). Блудният най-голям син на семейството най-накрая се завръща у дома след 6 години отсъствие. А със себе си води и своята любима Рут (Каталин Старейшинска) – майката на трите му деца, която иска да запознае със своите близки.

Тяхното завръщане отключва вихрушка от емоции. Ярост и обиди белязват запознанството на Рут с новото ѝ семейство. Прегръдките след

виковете „Уличница“, „Курва“ сами по себе си „крещят“ – липса на (само)уважение.

Обикновено, когато човек си каже „няма как нечий живот да се развие по-ужасяващо“, театралните постановки винаги успяват да го изненадат. Същото се случи и сега. Едно завръщане се видоизменя в грозна раздяла, продиктувана едновременно от меркантилност и носталгия към дома. 

Както в живота,  така и на театралната сцена обаче – когато човек стане твърде алчен, „силен шамар“ го връща обратно в действителността. Едва тогава хората осъзнаваме колко уродливи могат да са последиците от действията ни. 

Следващите дати, на които можете да гледате „Завръщане у дома“ в Малък градски театър „Зад канала“, са 14 октомври и 11 декември.