Най-новата книга на Дан Браун - ,,Тайната на тайните‘‘, идва с онова особено усещане, което само той може да предизвика у своите читатели още преди те да са разгърнали първата страница. Предстои ни да разкрием следващата загадка, да се отправим на още едно приключение с Робърт Лангдън и да научим поредната огромна истина, която лежи потулена на дъното на океана от тайнственост. С последния си роман Браун се опитва да остане верен на себе си и да следва писателския път, който му носи най-много успех, но едновременно се усеща и как той се опитва да направи нещо ново, да насочи вниманието на читателите към една малко по-абстрактна тема – човешкото съзнание и неговите граници.
Снимка: The New York Times
Историята се развива в заобиколената от мистерии съвременна Прага, в която гостуват световноизвестният професор по символика Робърт Ладън и специалистката по ноетика Катрин Соломон. Двамата отскоро са преминали към по-романтични взаимоотношения и си прекарват повече от незабравимо в чешката столица. Докато една сутрин нещо не се обърква. Всичко започва с един страшен сън на Катрин и продължава със заплахи за нейния живот. От този момент професор Лангдън е в надпревара с времето пръв да успее да я намери и заедно да разкрият защо целият свят е нарочил любимата му и нейния ръкопис.
Книгата се състои от скромните 608 страници, действието се развива в различните часови пояси между Прага, Ню Йорк и Лондон, а футуристичната загадка добавя задължителната интрига.
Както при всички книги на Браун, така и тук не липсва любимият ми момент, а именно този, в който нямам търпение да прочета едната глава, за да мога по-бързо да разбера какво се случва в другата. Това е и един от най-големите плюсове на историята, развива се в рамките на едва 24 часа и през цялото време сякаш ти нашепва: ,,Още една страница и всичко ще се изясни“. Аз и всички останали, които сме почитатели на американския автор знаем, че това няма да се случи. Тук определено важи популярната мъдрост на Сократ - ,,колкото повече знам, толкова повече знам, че нищо не знам“.
Снимка: Prague City Adventures
Въпреки това, имаше една мисъл, която ме глождеше през цялото време докато четях ,,Тайната на тайните‘‘. Знам, че това е първата книга на Дан Браун след 8 години творческа пауза, но определено не беше една от най-силните му. Не защото е лоша, напротив – тя съдържа цялата книжна формула, която има потенциала да я направи бестселър, но сякаш летвата е вдигната прекалено високо от предишните му романи и този ще ги достигне малко по-трудно. Загадки като тези от ,,Шифърът на Леонардо‘‘, ,,Изгубеният символ‘‘ и любимата ми ,,Шестото клеймо‘‘, бяха далеч по-завладяващи за мен.
Въпреки вълнението ми за новата книга смятам, че заявката за такова смело завръщане на писателя и смелото заглавие са един неразгърнат докрай потенциал. Всичко в историята се върти около човешкото съзнание – една тема, за която не знаех абсолютно нищо и може би научих малко повече след прочитането на романа, но понякога се забърквах в това, което Катрин Соломон се опитва да каже. Темите за потенциала на нашето съзнание са необятни, не са изследвани достатъчно и може би истината се крие накъде там между страниците, но тази тайна така и не ме грабна особено.
Снимка: lira.bg
Във всеки случай това не е книга, която ще съжалявате, че сте прочели, по-скоро е роман, който ще харесате, оцените и дори препоръчате на приятел, но с уговорката, че Дан Браун е способен на много повече. ,,Тайната на тайните‘‘ е динамична, интригуваща и достатъчно провокираща, но ние като четящи хора сме длъжни винаги да изискваме малко повече от любимите си автори.
