Милен Кукошаров има нужда от представяне само за хората, които се приземяват от Марс на българската музикална сцена. Пианист, композитор, аранжор, част от успеха на групи като „Каффе“ и Infinity. Властелин на плавния преход между джаза и класиката. Творчески аристократ с пънкарски пламък в душата.
Навръх Деня на славянската писменост и култура Милен Кукошаров си тръгна от театър „Българска армия“ със заслужен „Аскеер“ за музика към спектакъла „Три сестри“ (театър „Възраждане“).
Вижте какво си казахме с него.
– Милен, тежката статуетка, която държите, има формата на войник. Научихте ли се да си избирате битките през годините? Къде си заслужава да хвърляте енергия и време, и къде – да пуснете и да си тръгнете?
– Не съм постигнал съвършенство, но ме хващате в точната тематична вълна. Все повече се старая да избирам важните битки и се уча да си разпределям усилията, времево и енергийно. Много е важно, особено за човек на изкуството, който жонглира с толкова проекти. Преустройвам дните си и мисленето си и сякаш ми се получава все по-успешно.
– Къде намирате по-голямо вдъхновение и радост – в композирането за театър, или когато създавате мейнстрийм музика?
– Какво имате предвид под „мейнстрийм“?
– Всичко, което може да правите с банда на клубна сцена, а не като саундтрак в театъра, например.
– Чувствам се като у дома си на двете сцени, образно казно. Напоследък се занимавам доста със симфонична музика, в страни от работата ми като изпълнител. Влизането ми в тетаъра преди няколко години беше много полезно. Това беше едно ново стъпало, което да ме зареди за бъдещето. Когато си разпознаваем като артист, пред теб се отварят неочаквани врати и това с театъра ми дойде много ползотворно. Много се радвам за това ново поприще.
– Навръх 24 май ще споделите ли коя е най-красивата българска дума за вас?
– Копнеж. Също се сещам и за една случка. Бях в Южна Франция на Ривиерата и в един бар завързах с местни разговор за „Клетниците“. Опитах се да им обясня какво значи „клетници“ на български. Това е дума, която казва адски много неща. Вероятно даже е по-съответстваща на романа като човещина и история, отколкото френското заглавие.
– След „Аскеер“ накъде?
– В театъра ни очаква ново представление със Стилиян Петров и Фичо на камерна сцена на Народния театър. Една много философска, трудна пиеса – „Антихрист“ от Емилиян Станев. Всички сме заредени с много приключенски дух по повод това представление. Очаква се от всеки един от нас да се развихри. Още сме в много начален етап, лятото започваме репетиции.
Фотокредит: Arportal.news
