Тук всеки е виновен до доказване на противното. Значение имат само фактите. „Справедливостта“ възтържествува само за 90 мин, а съдия, съдебен заседател и екзекутор е изкуственият интелект, наречен Mercy (анг. милост).
Това е и оригиналното заглавие на новия филм на режисьора Тимур Бекмамбетов с участието на Крис Прат и Ребека Фъргюсън, който на български е преведен като „90 минути до присъда“.
Снимка: Amazon
Лентата е представител на „скрийнлайф“ филмите, а действието се развива в недалечното бъдеще. Сюжетът разказва за Крис Рейвън (Прат) – детектив от полицейското управление на Лос Анджелис, който се събужда прикован към стол за екзекуция, обвинен в убийството на съпругата си. Той се изправя лице в лице във новата правораздаваща система – съдия Мадокс (Фъргюсън) – изкуствен интелект, за чието въвеждане, парадоксално, той е бил ключова фигура.
Макар да няма ясни спомени за случилото се или как се е озовал в съда,
Крис е категоричен, че е невинен и има точно 90 минути да го докаже.
За тази цел изкуственият интелект му предоставя всички данни, записи от камери и секретен достъп, от които би имал нужда. В противен случай ще бъде екзекутиран на стола. Всички улики обаче водят към него, липсата на памет не е в негова полза, а докато скърби за жена си той трябва да се съвземе и да докаже невъзможното. С развитието на действието мисията му прераства от това да се оправдае до това да спаси чужди животи.
Снимка: Amazon
Ще ви изненада колко не-скучен е филмът – макар през 95% от времето главният герой да е прикован за стола, това далеч не прави картината и действието статични – благодарение на всички останали сцени, които са заснети, записи от миналото и видеоразговори, които изкачат пред него. Интересна подробност е, че за да влезе още по-добре в образ Крис Прат пожелава наистина да бъде завързан за стола.
Друго очакване, когато говорим за филм за бъдещето, където властват машини, роботи или изкуствен интелект, е че лентата ще има по-скоро негативно отношение към технологиите, но това не е съвсем така. По-скоро със сценария тя задава въпроса могат ли хората и AI да си партнират? Интерпретацията, разбира се, е въпрос на гледна точка, но светът във филма определено не е черно-бял. Както казва Рейвън:
„Фактите са черно-бели, а истината е винаги сива“.
В този ред на мисли виждаме изкуствения интелект почти да проявява човешки качество и да заема страна.
Реалността във филма е едновременно далечна и близка. Свят, в който всеки може да бъде наблюдаван и дори „личната“ информация е обществено достъпна – не звучи нито непознато, нито ново? В същото време престъпността е нараснала толкова много, Холивуд не е това, което познаваме и нуждата от справедливост е по-голяма от всякога. Паралелите с действителността ни са неизбежни.
Снимка: Amazon
„Имаме нужда от справедливост“, казва подсъдимият, докато става ясно, че решението дали човек е виновен или невинен се взема още преди той да е седнал на стола.
В тази връзка Deadline пише: „Това изглежда съвсем вероятно, особено в свят, в който настоящите федерални правителствени служители в САЩ (до най-високите нива) изглеждат повече от склонни да обявяват хората за виновни без съдебен процес, всичко това за свои користни цели“.
Макар не всичко да е абсолютно достоверно и възможно в истинския свят, филмът все пак представя събитията достатъчно убедително. Разкриването на престъплението те държи в напрежение до края.
Като поука от филма е една от последните реплики: „Хора и изкуствен интелект – всички правим грешки и се учим“... Е, стига тези грешки да не означават човешки животи…
Леко наивно, но все пак с доза напрежение, необходимо за всяко разследване, филмът „90 минути до присъда“ ще ви даде малко повече от 90 минути, в който може да се замислите за истинската справедливост, съвременния свят и все по-засилващата се роля на изкуствения интелект в живота ни.
