Бих описала срещата си с Ана Пападопулу като едно емоционално пътуване, изпълнено с много топлина, която те обгръща и не те пуска дълго, дори в първите студени дни на есента. Трудно е да запазиш чистотата на душата си в днешния свят, но тя го е постигнала. Може би именно тази светлина, която носи в себе си, е чертата, с която пленява хиляди сърца в театралните зали и киносалоните.
Снимка: Петър Драганов
Нейният път е осеян с много предизвикателства. Тя познава от малка цената на общественото мнение, което никой от нас не е длъжен да плаща, и доказва как с вяра и много талант можеш да сбъднеш мечтите си - дори и тези, звучащи недостижимо. А след това просто да се превърнеш в истинско вдъхновение за малки и големи или казано по друг начин - в Ана Пападопулу.
Със своята ярка индивидуалност и стремеж към перфекционизъм, актрисата не просто се превъплъщава в ролите си, а извършва
прецизна дисекция на всеки свой образ, разкривайки сложността на човешката психология.
Всички помним добре нейните образи на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ и в сериалите „Отдел Издирване“ и „Откраднат живот“, които оставят незаличим отпечатък. На 29 септември ще имаме удоволствието да я видим отново на малкия екран в сериала „Тревожност“ по БНТ 1, вдъхновен от обществено значимата тема за психичното здраве в съвремието.
Снимка: Петър Драганов
Ако искате да научите повече за него и за новите ѝ театрални проекти, можете да прочетете какво ни сподели Ана Пападопулу в началото на месеца ТУК. А сега, докато с нетърпение очакваме завръщането ѝ на екран, ще се потопим в нейния личен и професионален свят, задавайки ѝ няколко блиц въпроса:
- Като малка, мечтаех да… - Стана полицай или ветеринарен лекар. - Зад камера, светът е… - Под лупа. - Поемам си дъх и… - Вървя напред. - Да поискаш помощ е… - Смелост. Важно е да го правим. - Страх ме е от… - Това, че на хората им е по-лесно да бъдат лоши, отколкото добри. - Като си затворя очите ,си представям… - Че съм малка и съм при баба и дядо на село. - Преди да изляза на сцената… - Си казвам тази вечер ще бъде прекрасна. - Най-голямата награда е… - Да си обичан и да можеш да обичаш. - Моят най-голям критик ми казва… - По-спокойно! - Никога не съм живяла с мисълта, че… - Че ще мога да си говоря със Siri по телефона. - Светът би бил по-хубав, ако… - Децата в него растат щастливи и здрави, а също и ако има повече пудели.
