Двадесет години след първото си стъпване на голяма сцена Иво Димчев продължава да бъде едновременно провокативен и дълбоко интимен, разпознаваем и неуловим. Всеки негов спектакъл е експериментална комбинация, в която срещата на музика, театър, визуално изкуство и лична уязвимост поражда нови и често непредсказуеми форми.
В преднишния ни разговор с Иво Димчев, който може да прочетете ТУК, обсъдихме неговия документален филм, сцената и личните му истории. Тогава той сподели размисли за успеха, за куиър културата и за 20-годишния си път. Днес обаче решихме да сменим тона — вместо дълги отговори, да го предизвикаме с блиц въпроси. Резултатът е своеобразна мозайка от кратки фрази, но зад всяка от тях се крие свят от образи, емоции, опит и преживявания.
Така Димчев ни позволява да надникнем в собствения му свят, където мечти за 60-те години в Ню Йорк се преплитат с шума на настоящето, дъждовни червеи съжителстват с пиано и самота в гората, а красиви песни и смели спектакли оставят следи в културния пейзаж.
„БОЖЕ-УРА-УЖАС-ЕВАЛА“ — така той сам описва кариерата си. Може би именно защото в нея има всичко: възторг и отчаяние, смях и риск, тишина и грохот.
Снимка: Ivo Dimchev
- Ако можеше да изнеса един свой концерт в друга епоха, тя би била…
- 60-те в Ню Йорк.
- Когато не ми се прави абсолютно нищо …
- Пея.
- Ако животът ми беше театрално представление, първото действие щеше да се казва…
- Да свалим картите.
- Най-запомнящият се комплимент, който съм получавал, беше…
- ,,В твоето гърло са събрани всички мои любими гласове на 20-ти век" - Парис Джексън.
- Мястото, където винаги се връщам, когато имам нужда да съм сам, е…
- Колата, гората, пианото.
Снимка: ivodimchev.com
- Искам да ме запомнят с…
- Красивите песни, грозните картини и смелите спектакли.
- Най-странният реквизит, който някога съм използвал в шоуто си, е…
- Попърс, дъждовни червеи и други.
- Ако можех да направя колаборация с всеки артист, бих избрал…
- Селена Гомес, Лана Дел Рей, Ник Кейв.
- Когато излизам на сцена, последното нещо, което си казвам, е…
- Оф...
- Най-голямото предизвикателство в работата ми е…
- Времето, защото никога не ми стига.
- Частта от подготовката за спектакъл, която най-много обичам, е…
- В деня преди премиерата, когато променям 100 неща.
- Ако трябва да опиша кариерата си с една дума, тя би била…
- БОЖЕ-УРА-УЖАС-ЕВАЛА.
Снимка: Ivo Dimchev
Блиц интервюто с Иво Димчев прилича на колаж — кратки щрихи, които заедно разкриват един цялостен, но многопластов образ. В тях се срещат самоирония и уязвимост, абсурд и красота, смели мечти и най-обикновени човешки мигове. Именно в това напрежение — между сцената и мълчанието, между играта и откровението — живее неговото изкуство.
Иво Димчев е артист, който не се страхува да „свали картите“ и да покаже и светлината, и сенките. А може би именно затова публиката продължава да го следва вече две десетилетия — защото зад всяка песен, спектакъл или жест, стои риск, честност и онова трудно за описване „Оф“, което е само негово.