Има предмети, които сякаш побират целия свят в дланите ни. Снежният глобус е пример за точно такъв сувенир – малък, крехък, на пръв поглед единствено декоративен, но натоварен с изненадващо интересна история и голяма емоционална стойност. В наши дни го възприемаме като символ на Коледа и на носталгията, но изненадващо, той е много повече от просто дрънкулка.
От поредица случаи на любопитство и малко доза изобретателност в края на 19 век, до статута му в наши дни, снежният глобус има своя собствена, почти приказна история, която заслужава да бъде разказана.
Откъде произхожда снежният глобус?
Въпреки, че снежните глобуси са навсякъде около нас, повечето хора не знаят откъде всъщност произхождат. Ранните години на тяхното съществуване са донякъде неясни, но едно е сигурно – корените им тръгват от Европа в края на 19 век. Най-старото известно описание на предмет, който да наподобява снежния глобус, се появява в доклад на американски комисари от 1880 г., посветен на Световното изложение в Париж. Там местна стъкларска компания представя група ,,преспапиета с кухи стъклени сфери, пълни с вода, в които се намира мъж с чадър‘‘. В тях имало и някакъв бял прах, който при обръщането на сферата падал, имитирайки снежна буря.
Снимка: Lisa Tate
Обаче за истинския изобретател на снежния глобус се смятал австриецът Ервин Перц. През 1900 г., докато живеел в покрайнините на Виена и управлявал бизнес за производството на медицински инструменти, Перц получава една необичайна молба от местен хирург. Лекарят искал подобна на електрическата крушка на Томас Едисон, само че такава, която да свети по-ярко в операционната зала. Вдъхновен от техника, използвана от обущари, Перц поставя стъклена сфера, пълна с вода и малки отразяващи частици пред една свещ, като целта била предметът да усилва светлината.
След много експерименти с това какви да бъдат отразяващите частици, австриецът подава молба за патент за първия официален снежен глобус в света. До 1905 г. той вече започва да произвежда десетки ръчно изработени сфери, като във вътрешността им често имало малки църковни фигурки, изработени от калай. Те станали изключително популярни из заможните австрийци, а през 1908 г. Перц бил почетно награден за своето изобретение от император Франц Йосиф I.
Кога сувенирът се превръща в световен фономен?
Към средата на 20 век снежният глобус се превръща в истински феномен. Множество брандове го използват като способ за реклама, а по време на Втората световна война дори служи и за повдигане на гражданския дух на войниците. Иновациите в производството на пластмаса през 50-те години допълнително усъвършенстват външния вид на глобусите. Много скоро те се превръщат в желан сувенир, като най-известният такъв е този с анимационното еленче Бамби от 1959 г.
Снимка: Adobe Stock
С времето снежните глобуси стават банални и придобиват репутацията на ,,кичозни‘‘ предмети, а от там започват да навлизат все повече и в света на съвременното изкуство. От средата на 2000-те години насам, дуото Нора Лирогано и Маршал Рийс от Бруклин преобръщат традиционния образ на популярния сувенир, заменяйки фигурката на Дядо Коледа вътре с провокативни думи и препратки към седемте смъртни гряха.
В днешната бързо променяща се и тревожна действителност подобна трансформация на някогашния, символизиращ невинност предмет, е напълно разбираема. Но ако все още изпитвате нужда от онзи кратък прилив на радост, който идва с разклащането на снежния глобус с малкото усмихнато елфче вътре, то това е напълно в духа на Коледа.
