В началото на тази седмица се състоя първият концерт в България на Крис Айзък и група „Silvertone“, създатели на баладата „Wicked Game“ – една от най-разпознаваемите любовни песни в музикалната история, на сцената на Vidas Art Arena. Дългоочакваната вечер беше открита от талантливата българска изпълнителка и автор на песни Русита Боева и нейната банда. Със своя характерен стил, в който се преплитат блус, фънк, соул и R&B, превърнати в алтернативно поп-рок звучене, те дадоха изключително емоционално начало на събитието. Заедно с музикантите Владислав Зидаров (барабани), Драгомир Милев (китара), Любо Иванов (пиано) и Пламен Борисов (бас китара), Русита събуди и завладя всяко кътче на „Княз-Борисовата градина“ със своята авторска музика, носеща силни лични и социални послания.
Снимка: БД Онлайн
Тя е позната на българската публика както с емоционалните и искрени си акустични изпълнения на сцена, така и с изявите си като актриса, певица и звукорежисьор. Музикалният ѝ път започва през 2023 г., когато се изявява като подгряващ артист на утвърдени български групи като D2 и ,,Легендите“. Само година по-късно тя е поканена да се присъедини като нов вокалист към българската ню уейв група ,,Ревю“, а малко след това основава и собствената си банда – идея, родена по предложение на барабаниста Владислав Зидаров, познат от емблематични формации като Poduene Blues Band и Wickeda. Към днешна дата те са активна част от клубната сцена, фестивалите и различните културни събития, като постепенно изграждат своята публика чрез автентично сценично присъствие, смели аранжименти и силна енергия на сцената.
„Правила съм опити да композирам музика на английски, но никога не съм я изпълнявала досега. По-лесно ми е да пиша на този език, но ми е по-интересно на български. Като цяло
моята кауза е да правя песни на родния си език“, споделя Русита пред БНТ.
Снимка: mirelapavlovaphotography
Часове след като слезе от сцената на Vidas Art Arena и няколко часа преди да потегли за поредния си концерт във Варна с група ,,Ревю“, имах възможността да ѝ задам и няколко бързи блиц въпроса. За запознанството ѝ с Крис Айзък и група „Silvertone“, кукленото изкуство и работата ѝ с Димитър Кърнев научаваме повече в следващите редове.
- Ако трябва да опиша себе си с едно изречение, то би било….
- То би било много сложно и объркано изречение. За добро или за зло, аз съм си аз. Как да се обясня?
- Първият път, в който осъзнах, че искам да се занимавам с музика…
Снимка: mirelapavlovaphotography
- Когато написах първата си песен. Дотогава мислех, че това е някакво невъзможно, изумително нещо, хората, които го правят са някакъв друг вид хора. И когато написах първата си песен, и аз станах от този вид. Всичко в главата ми се промени и вече исках да правя само това. Смених си професията на 26 години, беше страшно и самотно, но си заслужаваше!
- Текстът на една песен трябва винаги да бъде…
- Задължително поетичен и разбираем. Това е адски трудна комбинация. Добре е също да бъде оригинален, ритмичен и благозвучен.
- Да открия първия концерт на Крис Айзък у нас за мен беше…
- В такива моменти се преоткриваме като група. Изграждаме доверие, получаваме валидация за труда, който полагаме, както и възможността да се докоснем до мащаба на артисти като Крис Айзък и неговата група. Освен това те самите се оказаха страшно сладки и усмихнати, човечни хора, голямо вдъхновение и добър пример!
- В кукленото изкуство откривам…
- Напоследък си мисля...често работим за деца, което налага безкрайно уважение, внимание, грижа и любов към публиката. Не знам защо към възрастните пренебрегваме този момент.
- Когато влизам в ролята на звукорежисьор, се опитвам максимално да…
Снимка: Мирела Павлова
- Да не прецакам техниката.
- Интуицията често ми подсказва…
- Това, което най-малко искам да чуя.
- Работа ми с Димитър Кърнев, ме научи…
- На перфекционизъм, професионализъм, екипност и увереност.
- „Най-важното нещо“ за мен е…
- „...съм АЗ“ Ако се налага да го обяснявам, значи няма да разберете.
- Вървя напук срещу…
- Срещу това, което „трябва“.
- След като осъзная, че „Нищо не остана“, освен да си тръгна…
- Ако нищо не е останало, ще създадем нещо. От името на моето поколение го казвам. Нищо не е останало за нас. Оцеляваме и творим в разруха. Аз няма да си тръгна, но разбирам тези, които биха.
- Най-голямата „Заблуда“ на артиста днес е…
- Че нещо друго може да бъде по-важно от суровата му енергия и посланието, което носи.
- Филмът, който никога няма да ми омръзне…
- Notting Hill. Бих го гледала в и в радост, и в тъга!
- Суперсилата, която ми се иска често да притежавам…
- Ах, да владея емоциите си!
- След 10 години си мечтая да..
- От името на групата - по-широка сцена за алтернативна музика, по-любопитна публика и по-широко скроени организатори в културния сектор.
