Събота е, а това означава само едно - имаме възможност да ви разкажем поредната вдъхновяваща лична човешка история чрез своето БЛИЦ интервю. През миналата седмица ви срещнахме със сценариста Симеон Венциславов („Made in EU“, „Уроците на Блага“, „Посоки“, „В кръг“, „Ага“, „Безветрие“), с когото обсъдихме надълго и нашироко опияняващата сила на изкуството, проблемите на сектора и важността на гражданската позиция. Разговорът, който ще прочетете днес, е по-различен, защото ще постави акцент върху най-личното и съкровеното - препятствията, мечтите и уроците, които животът му поднася.
Продължавайте да четете, защото следващите редове ще ви позволят да опознаете в дълбочина човека, който обикновено остава скрит за маската на артиста.
Снимка: Официална Facebook страница на фестивала „Златна роза”
- Най-смелата постъпка в живота ми е…
- Това да започна да се занимавам с кино. Работих в книжарница и по сценария на „Ага” едновременно, докато не си дадох сметка, че повече не мога да продължавам така. Напуснах работа, макар да не беше ясно дали филмът ще се финансира, имах съвсем малко спестени пари. Тогава ми помогна жената до мен, за което много ѝ благодаря. Това беше крайно решение - сега или никога. Ако не го бях направил, вероятно никога нямаше да опитам да се занимавам с кино.
- Когато не пиша, обичам да...
- Слушам музика. За мен тя е най-гениалното изкуство, възхищавам се на хората, които се занимават с това. Заклет фен съм на Depeche Mode и U2 – музиката от 80-те и 90-те. С годините добавих към списъка и артисти като Лу Рийд, Ленард Коен, Брус Спрингстийн, Джони Кеш, Дейвид Боуи и много други.
- Ако животът един ден реши да ме поведе в различна посока, бих...
- Искал да съм градинар и да отглеждам плодове и зеленчуци, докато живея в къща на село.
Снимка: Личен архив
- Най-ценното отличие за мен…
- Го получих миналата седмица. Бях в детската градина на сина ми, за да се състезаваме заедно, и ми връчиха диплома, на която пише „Ти си моят супергерой”. Ако трябва да отговоря в професионален план, то това определено е наградата на Бяла Слатина, откъдето съм родом. Тя означава изключително много за мен и моите родители.
-В кариерата си до момента научих най-ценните уроци, благодарение на...
- Хората, с които съм работил. Срещите ми с Милко Лазаров и Стефан Командарев бяха ключови, както и от всички велики режисьори, писатели и музиканти, от които се уча и до ден днешен.
- Подценяван филм, който бих препоръчал, е...
- Трудно ми е да кажа, кой филм е подценяван и от кого, но сякаш „Гласът на Хинд Раджаб”, който получи наградата на журито във Венеция. Страшно много ми хареса, но чух мнения на колеги, че не бил направен добре кинематографично. Аз мисля, че историята е толкова силна и емоционална, че изобщо не ме интересуваше как е заснет.
Снимка: Личен архив
- Най-трудният етап от написването на сценарий е...
- Началото, защото има безкрайни възможности да разкажеш една историята и трябва да избереш конкретен „път”, по който да тръгнеш.
- Мечтая си един ден да...
- Мога по-добре да балансирам работата и личния си живот. Бидейки на свободна практика, винаги си разединен между това да взимаш проекти, за да оцеляваш, и това да отделяш време на близките си. Имах планове да си почивам едно цяло лято. Вече минаха 5 години и все още не се е случило. Не мога да си го позволя.
- По празниците…
- Ще опитам да прекарам повече време със семейството си.
