Съкровени мисли, слабости и страхове - в това БЛИЦ интервю Стефан Мавродиев не ни спестява нищо от житейския и творческия си път. Именно това е и причината да го усещам толкова специално. Макар работата му да изисква постоянно да е в роля, той съумява да ни покаже истинското си лице - нещо, което в днешни дни е истинска рядкост.
За разлика от по-пространното ни интервю с актьора, което можете да прочетете ТУК, това започна на шега. Едва бях задала въпроса си, а той вече ме беше „атакувал“ с шеговит и остроумен отговор. Сподели ми, че обича да прави така и на сцената - да не чака, а веднага да грабва вниманието на хората в залата със своето изпълнение. Той ни зашеметява не само с емблематичните си превъплъщения в Младежкия театър „Николай Бинев“, култовите заглавия от българското кино, в които взема участие, но и с неподправения си режисьорски прочит на Чехов.
Истински символ на златните години на българското изкуство, Стефан Мавродиев продължава да пише история на сцената с особена смесица от мъдрост и момчешко любопитство към всяка следваща роля.
Снимка: Гергана Дамянова
- Първата ми мисъл, когато завесата се вдигне, е…
- „Атака“, започвам веднага с действието и се „нахвърлям“ на публиката.
- Най-трудно извоюваната ми роля е…
- Нямам конкретен спомен, всичко е трудно и лесно.
- С годините разбрах, че най-ценното в живота са…
- Здравето, способността да обичаш и енергията на собствения ти организъм.
- Ролята, която все още не съм успял да изиграя, е…
- Ако не мога да изиграя нещо, го поставям на сцената с други хора, които смятам, че ще го направят. Не ми се случва често.
- Най-дългият период, в който съм бил извън сцената, беше…
- Много мъчителен. Имаше момент, в който почти принудително бях „извън играта“.
Снимка: Иван Дончев
- Най-страховитият момент в кариерата ми е…
- Този, който описах в предходния въпрос. Той обаче беше и много поучителен. Учи те да пиеш, но и същевременно с това - да се съпротивляваш истински.
- Най-голямата ми слабост е …
- Целият съм една слабост.
- Животът ми не би бил същият без…
- Хората можем без всичко, не съм мислил по този въпрос. За да каже човек такова нещо, значи много се перчи.
- Любимата ми традиция след представление е…
- Да пием по едно. Тя има различен характер през годините. Понякога се е пиело твърде много, а сега почти нищо - само леки питиета. След представление си много загрят и ако пиеш една студена бира, веднага усещаш как ти олеква.
- Последното представление, което гледах и препоръчвам, е…
- Препоръчвам посещението на Младежкия театър. В него има чудесни представления, които заслужават вашето внимание.
