Трябва да гледате Боян Арсов в повече от едно негово превъплъщение, за да обхванете мащаба на таланта му. Той умее да открива различните акценти в персонажите си, но едно остава същото – това, което той носи – енергия, вълшебство,
частичката Боян, която ти намига зад маската на героя.
Обича да експериментира, играе си с човешките възможности, на сцената няма ограничения, готов е да предизвика себе си и зрителя с всяка следваща роля.
Разбирам колко дълбоко е свързан с театъра, когато го питам за живота му извън сцената и изкуството – не ми казва почти нищо. Благодарение на тази му посветеност обаче множеството му проекти като актьор, режисьор, хореограф, ръководител на независим театър и всичко друго, което изисква това, са успешни.
Снимка: Радостина Колева
Боян добре знае какво е да жертваш от себе си в името на изкуството.
Той е носител на награда „Икар“ и няколко номинации,
но изглежда отличията не го възгордяват. Усмивката му е пословична и сякаш слиза от лицето му, само когато трябва да се превъплъти в драматичен образ. Може би именно на склонността му да експериментира се дължи фактът, че не е от актьорите, които се ограничават само в комедийния или драматичния жанр. В репертоара му има толкова представления, че ще ви е трудно да ги изброите всичките.
Скорошният ни разговор за независимото изкуство, идеалите и съвременното лице на театъра завърши с няколко блиц въпроса. Ето какво ни сподели Боян Арсов:
В представлението „Швейцария“; Снимка: Иван Дончев
– Аз съм Боян Арсов, защото…
– Съм аз.
– Трите думи, които ме описват най-добре са…
– Актьор, работлив, отдаден.
– Розите танцуват, когато…
– Любовта е около нас.
– Театрално представление, което препоръчвам е…
– Последното, което гледах и много ми хареса – „Тартюф“ на Лили Абаджиева в Малък градски театър.
– Ако можех да играя една роля до края на живота си, тя би била…
– На добър човек.
– Баба ми казваше…
– Тъкмо бях при нея. Тя е балерина. Винаги казва „Не се отказвай“.
– Любимото ми време от деня е…
– Сутрин.
– У дома е там, където…
– Са любимите ти хора.
– Не мога да живея без…
– Е, театър (смее се).
– Мечтая за…
– Мир.
