Нейното любопитство към живота и дълбочината на човешката душа ти разкрива свят без граници. Срещата ми с Йоана Буковска ми позволи да се потопя в него през красивите ѝ очи, изпълнени с откровеност, които безспорно са
ключът към нейния успех като актриса.
Преди да бъде приета в класа на проф. Снежина Танковска и доц. Андрей Баташов в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2000 г., тя печели първата си награда за „Главна женска роля“ едва на 17 години. Отличена е за превъплъщението си в спектакъла на Венци Кисьов „Ромео и Жулиета“.

Оттогава до днес тя не спира да омагьосва публиката със своя перфекционизъм в изграждането на образите си не само в театъра, но и в киното. Ярки примери за това са ролите ѝ в „Дунав мост“, „Откраднат живот“, „Под прикритие“ и много други. Освен това Йоана участва
в множество международни продукции
и е била гост на 53-ия фестивал в Кан, Франция, с филма „Смърт, любов и съдба на борда на Ориент експрес“.

Днес талантливата актриса не спира да ни изненадва със своите превъплъщения. Преди часове тя излезе на сцената на „Театър 199“ в юбилейното 50-о представление на „Хаос“ от Мика Миляхо заедно с Елена Атанасова и Радина Думанян. В същото време тя пътува из цялата страна с шедьовъра на Ингмар Бергман „Есенна соната“ и с „Измяна“ от Харолд Пинтър. Повече за потапянето в „други реалности на нашия живот“ и следващите дати на спектаклите можете да научите от интервюто, което наскоро даде пред ART PORTAL. А сега нека надникнем още веднъж в нейния свят чрез нашите блиц въпроси...
Изкуството има силата да… - Дава отговори. - Преди представление… - Винаги ми е светло и трепетно очакването. - В киното преоткрих… - Другия наш възможен живот. - Съжалявам за… - Нищо. - Да търсиш в себе си е… - Да си непримирим и любопитен. - Само истината… - И само истината. - Нека с риск да пропадна, поне за миг… - „Да полетя“ – казваше Иван Андонов, на когото съм много благодарна, защото той ме бутна, и аз полетях. - Травмите ни правят… - По-силни. - Когато никой не ме гледа… - Аз се гледам. - Няма нищо по-хубаво от… - Живота. - Соната на моя живот е…- „Есенна соната“ на Ингмар Бергман. Сега навлизам във втората част. Може би ще свиря и в третата, ако някой ден друг режисьор посегне към този текст и ми предложи да изиграя ролята на Шарлотта.
- Моят най-голям успех… - Децата ми.