За храбростта и мечтите с Крис Захариев (БЛИЦ)

Въпреки че е едва на 26 години мога да твърдя, че има цяло поколение, което е израстнало с него и изкуството, което създава – от първото видео в YouTube до последния му филм – „Един асансьор разстояние“. Той започна като That Boy Chris, но винаги е бил Крис Захариев. Ще го намерите „там, където обхватът се губи“, в селата, където са „останали десетина баби с шест крави общо“. Той обича да прави неща, които другите не правят, обича да слиза на гарите, където никой не слиза. Пътят е неговият дом. Не се страхува да се изгуби нарочно. Избира да бъде „Благодарен“ и Храбър*. И твърди, че „България струва“. С Крис си поговорихме за чудесата и новите страници в живота му, за проектите, мечтите и разказването на истории. Целия разговор с него може да прочетете тук. А ето и какво отговори младия режисьор на нашите блиц въпросите: Снимка: Ангел Захаринов – Аз съм Крис Захариев, а можех да бъда… – Добрин, защото така са искали да ме кръстят нашите преди да са ме видели. –Трите думи, които изобщо не ме описват са… – Неврен, циничен и статичен. – Ако не се занимавах с разказване на истории, щях… – Да си отворя кафене. – Баба ми казваше… – Голям праз. – Ако имах супер сила, щеше да е… – Да летя. – Храброст е да… –Останеш себе си. – Последната ми находка от битака… – Книга за левче. – Най-важният ми проект е... – Винаги следващият. – Не си представям живота си без… –Бог. – На един асансьор разстояние има…  – Чудо. – От нас зависи да… – Разкажем историята си. – България струва, защото… – Ти си тук. – Мечтая за… – По-добри дни.