Блага Димитрова - „лавина“ от литературни отклонения, които ще ни докосват вечно

Измина повече от век от рождението на Блага Димитрова – един от най-обичаните български автори. Нейните стихове и проза за любовта, себепознанието и женската същност

вдъхновяват поколения вече повече от 70 години.

Родена на 2 януари 1922 г. в Бяла Слатина в семейството на учителката Марийка Георгиева и юриста Николай Димитров. Освен със своите професии, родителите ѝ се занимават още с търговия, поради което по-голямата част от детството на бъдещата поетеса преминава във Велико Търново. През този период те бързо забелязват таланта ѝ и решават да търсят

по-добри възможности за нейното образование и развитие в столицата.

Снимка: dictionarylit-bg.eu

Така - малко след като е приета в гимназия през 1938-1939 г., стиховете на 16-годишната ученичка – „Зората бие бисерен звънец“ и „Чуеш ли, скършени вейки трещят“ – са отпечатани в списание „Българска реч“. Нейната учителка по литература я запознава лично с писателката Елисавета Багряна.

Любовта ѝ към писането я кара да продължи образованието си в Софийския университет със специалност славянска филология. След усилено изучаване на руски език през 1945 г. заминава да учи в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва, където защитава докторантура на тема „Маяковски и българската поезия“.

Тя не е от писателите, които могат да се поберат в рамка – Блага Димитрова пише поезия, поеми, есета, романи, драми, документална проза и е изтъкнат автор, преводач (Награда на полския ПЕН-клуб през 1977 г. за  „Пан Тадеуш“ от Мицкевич; отличие „Лундквист“, 1984 г., за преводи на шведска поезия). Собствените ѝ творби са преведени на повече от 20 езика, а драмата „Д-р Фаустина“ е поставена в норвежкия Ибсенов театър в Осло. За цялостния си писателски труд е отличена с Хердерова награда през 1991 г. Името ѝ  е официално въведено в американската енциклопедия на трансконтиненталните писателки и поетеси Encyclopedia of Continental Women Writers.

Освен че никога не се разделя с тетрадката и химикалката, малко преди смъртта си тя става народен представител в XXXVI Обикновено народно събрание. На президентските и вицепрезидентските избори през 1992 г. е избрана и за вицепрезидент за кратко.

Снимка: БНР

„Блага Димитрова беше много умна и сдържана жена – нетипично умна за поетеса.

По-скоро бих казал, че беше умна като философ, като човек на рационалното, а не толкова на чувственото“, разказва пред БТА проф. Михаил Неделчев. Точно така я виждат нейните читатели през призмата на нейните десетки стихове и най-вече романите, нареждащи се сред считаните за най-добрите ѝ творби до днес. Такива са „Пътуване към себе си“ (1965), „Отклонение“ (1967), „Страшният съд“ (1969), „Лавина“ (1971) и забраненият по време на тоталитарния режим роман „Лице“ (1981). По повод 103-годишнината от рождението на талантливата българска писателка, нека си припомним някои от най-вълнуващите откъси от тези творби и отвъд тях.

„Най-тежкото ми поражение би било да допусна да стана завистлива, озлобена, обидена от живота.“ -  Блага Димитрова, „Пътуване към себе си“ (1965)

Снимка: nlmuseum.bg

„Надзъртах в себе си и ми се завиваше свят, все едно че съм се надвесила над безкрайност.“ - Блага Димитрова, „Пътуване към себе си“ (1965)

Снимка: БНР

„Само една любов признавам на тоя свят - да обичаш независимо от това обичат ли те, носят ли ти сигурност, подкрепят ли те, като че ли си недоразвито същество и се нуждаеш от патерици. Независимо от това изгодно или не, благоразумно, или не. Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание.“ - Блага Димитрова, „Отклонение“ (1967)

Снимка: Архив БНТ, кадър от филма „Отклонение“, създаден е по мотиви от романа на Блага Димитрова

„Чуйте, хора, наведени над коритото на делника! Аз ви извиквам от камбанарията на една рухнала таванска стая: Човекът започва да става човек! Сърцето ми започва да бие като камбана: Покажи ми как обичаш, за да ти кажа какъв си! Влюбени от цял свят, съединявайте се!“

- Блага Димитрова, „Отклонение“ (1967)

Снимка: Архив БНТ, кадър от филма „Отклонение“ (1967), създаден по мотиви от романа на Блага Димитрова

- Какво наказание си избираш?

- Да помня.

- Блага Димитрова, „Лавина“ (1971)

Снимка: Архив БНТ, афиша на филма „Лавина“ (1982), създаден по мотиви от романа на Блага Димитрова

„Всичко свое нося със себе си! Нищо повече не ми трябва! Нямам нищо за губене. Никой, дори смъртта не може да ми отнеме нищо. И затова не се боя от нея. Смел е оня, който няма какво да губи, няма какво да стиска в шепа!“ - Блага Димитрова, „Лавина“ (1971)

Снимка: Българска национална филмотека, филма „Лавина“, създаден по мотиви от романа на Блага Димитрова

„Ако е любов - да е без предел, единствена, първа и последна. Ако е риск - да е смъртен. Ако е вярност - да е до заслепение.“- Блага Димитрова, „Лавина“ (1971)

Снимка: fakel.bg

„...Всичко а имаш, нищо да нямаш.

Цялата да си една шепа.

Всичко да даваш, нищо да вземаш.

Да се загърнеш зиморничаво

в самота като в излинял шал,

майка си да повториш на прага,

всичко да спомняш,

всичко да посрещнеш,

всичко да изпратиш.

Всичко.

Това ти остава.“

- Блага Димитрова, „Всичко”

https://www.youtube.com/watch?v=gsV1SugLiss

„Една от най-трагичните форми на отчуждението — да изпревариш своите.“ - Блага Димитрова, „Лавина“ (1971)

Снимка: Архив БНТ/ Блага с дъщеря си Ханна Хоанг Димитрова

„Само положително и само отрицателно не дава ток! Така и песимистът, и оптимистът са мъртво деление: плюс и минус. Поотделно не дават искра.“ - Блага Димитрова, „Глухарчето“(1996)

Снимка: nlmuseum.bg