Дадаизмът, футуризмът и сюрреализмът променят правилата и кодексите на художественото творчество в началото на XX век. Нещата обаче не остават същите за дълго, тъй като втората половина на векa носи нови промени - особено когато на сцената се появяват художествените пърформанси. Някои художници докарват тази форма на изкуство до крайности - в степен, в която създават ужасяващи и кървави произведения. Освен чисто физическия и мрачния им аспект, някои от тях въплъщават и убежденията на художниците. Днес разглеждаме именно няколко такива разновидности на пърформанс изкуството.
Йозеф Бойс
Снимка: Artsper Magazine
Според Йозеф Бойс, революционен и завладяващ художник от 20-ти век, „всеки човек е художник“ и може
да използва изкуството, за да излекува своите травми.
През 1965 г. той поставя странен пърформанс в галерията Schmela в Дюселдорф: „Как да обясним картините на мъртъв заек“. Както във всичките му изпълнения, символиката заема важно място. С лице, покрито с мед и златни листа, и крак, увит във филц, той опитва да съживи мъртво зайче и го използва, за да шепне обяснения за изложените творби. Галерията е празна, а събралите се посетители гледат сцената отвън през прозорците в продължение на три часа. Всичко това, оказва се, си има обяснение.
Бойс обича да разказва своята легендарна история, като използва символи в своите произведения. По време на Втората световна война
самолетът му се разбива и той е нахранен с мед от номади,
след което е помазан с мазнина и увит във филц. Що се отнася до заека, той е животно, което символизира интуицията. Въпреки че е мъртъв, Бойс го разглежда като продължение на тялото си, което е мъртво, но което той е способен да съживи.
БЕН
Снимка: Artsper Magazine
Може би ще ви изненада да научите, че преди да създаде фразите, използвани на всички видове канцеларски материали, Бен е изпълнявал стотици пърформанси. Някои от тях като „Pisser contre un mur et signer” („Пикаене по стена и подписване”), не са лишени от хумор. Други като „Signer les tableaux des autres” („Подписване на картини на други хора”), са доста дръзки. Съществуват и такива, които са може би прекалено авангардни: „Manger un oeuf dur” („Ядене на твърдо сварено яйце”), „Extraire une boulette de mon nez” („Изваждане на малка топка от носа ми”), „Ouvrir et fermer les yeux” („Отваряне и затваряне на очите”)... или може би по-скоро провокативни, отколкото авангардни.
Сред всички тези пърформанси има някои, които могат да бъдат определени като странни. Такива са „Vomir” („Повръщане”), „Exposer de la viande pourrie” („Излагане на развалено месо”) и накрая – „La hache” („Брадвата”). Последното е пърформанс, по време на който дръзкият художник, носещ торба на главата, се спуска сред публиката и се върти, размахвайки брадва над главата си. Така почти наранява двама души.
ОРЛАН
Снимка: lafayette.edu
В началото на 90-те години изглежда, че в света на изкуството се говори само за едно: ОРЛАН. След като вече беше доказала своите артистични умения с редица артистични и дръзки творби, тя преминава на ново ниво, за да изрази своите убеждения още по-силно.
От 1990 до 1993 г. тя се качва на операционната маса за поредица от пърформанси -
девет хирургически операции, заснети на филм. „La réincarnation de Sainte ORLAN” („Прераждането на Света Орлан”) е пърформанс, по време на който тя се подлага на операции за промяна на чертите на лицето си, като използва икони от Ренесанса за модели. Без упойка и безразлична към болката, тя дори чете „Le tiers instruit” („Трубадурът на знанието”) на Мишел Сер - текст, който е гравиран върху останалата плът. Това е
нейният начин да осъди насилието срещу жените.
По време на друго представление – „Omniprésence”, ОРЛАН отново се подлага на операция, този път за поставяне на рога в слепоочията, с което осъди конвенционалните представи за красота, наложени на жените.
Чрез тези представления ОРЛАН се надява да създаде нови и свежи образи. Въпреки полемичния характер на тези творби, кариерата ѝ не може и не трябва да се свежда само до тази поредица от операции. Цялото ѝ творчество е богато на съдържание и служи на нейните убеждения с плам и страст.
Крис Бърдън
Снимка: The Chris Burden Estate and Artists Rights Society (ARS), New York
Като част от дипломната си работа, той поставя пърформанс, озаглавен „Петдневно шкафче“, по време на който е затворен в продължение на пет дни. През 70-те години, далеч от това да се задоволи само с това екстремно изживяване, той
помолил един приятел да стреля по него с пистолет
за рискованото си представление „Стреляй“, в резултат на което получил нараняване на ръката. През 1972 г. той взел за заложник телевизионен водещ. През целия този период Бърдън, който не е точно новак в подобни неща, се осмелява да направи и невъобразимото: да се разпъне на кръст, да се опита да се удави, да се порежи и т.н.
Този неконформистски художник прекарва последната част от кариерата си в създаването на монументални предизвикващи гравитацията скулптури – неочаквана промяна, но може би по-мъдър избор.
Марина Абрамович
Снимка: Singulart
Работата „Ритм 0“ (1974) на Марина Абрамович е безспорно най-разтърсващото и най-завладяващо пърформанс произведение в историята на изкуството. Когато то приключва,
артистката вече е преживяла толкова силен стрес, че част от косата ѝ е побеляла.
За да подложи тялото си на изпитание и да проучи психологическите си граници, тя предоставя на публиката различни предмети. Сред тях има храна, напитки и рози, но също и ножове, вериги и пистолет с патрон, както и една единствена инструкция: „На масата има 72 предмета, които можете да използвате върху мен по ваше желание. Пърформанс. Аз съм обектът. По време на този период поемам пълна отговорност. Продължителност: 6 часа (20:00 – 02:00 часа)“.
Въпреки че пърформансът започва без инциденти, скоро той стига до ужасяващ и опасен обрат.
Някои от зрителите я оковават, разрязват дрехите ѝ и
правят разрез на врата, за да пият кръвта ѝ.
По-късно още по-странна и зловеща атмосфера обхваща залата. Образуват се две групи – едната от хора, които искат да я защитят, а другата от хора, които се стремят да стигнат до още по-големи крайности. Когато един от зрителите насочва пистолет към главата на художничката, в публиката избухна кавга. Тогава галеристът се намесва и хвърля пистолета през прозореца.
В края на представлението, когато художничката се приближава към посетителите, голяма част от тях бягат, неспособни да поемат отговорност за действията си или да приемат нейната човечност. Какъв е изводът на художничката? Хората са способни да се държат неморално, когато това не води до никакви последствия.
Пьотр Павленски
Снимка: Open Edition Journals
Пьотр Павленски изтласква артистичния процес до крайните му граници в стремежа си да предизвика руските власти. Той избира да използва политическото изкуство, за да събуди съзнанието на хората, които счита за „зомбифицирани” и пасивни пред потисничеството на държавата. Неговите изключително разтърсващи представления оказват силно въздействие по целия свят и стават причина за упоритата му и безкомпромисна битка с руското правителство.
Той вече е извършил няколко сериозни бунтовнически акта, като почти всеки от тях е свързан с насилие над собственото му тяло. През 2012 г., за своето произведение, озаглавено „Stitch“, той
зашива устните си в знак на протест срещу съдебния процес срещу Pussy Riot.
Така осъжда липсата на свобода на изразяване. През 2013 г. - в знак на протест срещу руските закони (особено тези, засягащи хомосексуалността) и свеждането на руския народ почти до състоянието на животни, той се увива в бодлива тел за своето произведение „Carcass“. Същата година този активист-художник приковава скротума си към пода на Червения площад по време на Деня на националната полиция на Русия. През 2014 г. той сяда гол на стената на Центъра Сербски и отряза част от ухото си, за да осъди злоупотребата с психологията за политически цели. През 2015 г. пък подпалва вратата на централата на ФСБ (бившата КГБ) и получава седем месеца затвор.
Павленски често е
бил подлаган на психологически прегледи и винаги е бил обявяван за напълно стабилен.
В интервю за списание Vice той разкрива желанието си да имитира визуалните кодове и насилствените действия на правителството, за да осъди по-добре неговите действия. През 2017 г. му е предоставено политическо убежище във Франция.
Уафа Билал
През 2010 г. Уафаа Билал, професор и художник от Ирак, решава да носи имплантирана хирургично камера в задната част на главата си в продължение на една година. Както сам споделя, този проект е вдъхновен главно от преживяванията му като бежанец. Той прави по една снимка на всеки 60 секунди в продължение на цяла година, които след това е публикувал в интернет, отбелязва Sciupp. По думите му този проект има за цел да разкрие социалните условия, които хората обикновено пренебрегват.
