Димитър Иванов Стоянов, по-известен като Елин Пелин, е един от най-обичаните и значими български писатели, чийто талант и реалистично изобразяване на селския живот оставят траен отпечатък върху родната литература.
Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи, много от които са вдъхновени от неговите съселяни от Байлово, близки и познати. Авторът е известен не само със своите разкази и повести, а също така приказки и басни за деца, поеми, хумористични разкази и сценки, както и лирични стихотворения.
Елин Пелин започва да пише още докато е ученик.
Въпреки, че не завършва дори гимназия, той всеотдайно се самообразова и се превръща в един от най-разностранните и четени български автори.
Снимка: Епицентър
Днес, по повод 76-ата годишнина от смъртта на писателя, си припомняме едни от най-емблематичните му произведения, с които ще остане в историята на българския литературен свят.
„Напаст Божия“
Дълбоко емоционалният разказ за съдбата на селото е едно от най-ярките произведения на писателя, което разкрива тежкия живот на българския селянин, неговата борба срещу природните стихии и социалните несгоди.
„Врана и Лисица“
Баснята е много известна и утвърдилите се в жанра. Автори като Езоп и Жан дьо Лафонтен имат нейни версии със заглавия „Гарван и лисица“ и „Лисицата и гарванът“. Затова тя е и от по-добре познатите творби на Елин Пелин. Неговият вариант се нарича „Врана и лисица“. Историята разказва за врана, която си хапва сиренце на едно дърво. Лисицата идва, започва да ѝ прави комплименти и я моли да попее с хубавия си глас. Враната, поласкана, отваря човка да запее, сиренцето пада и лисицата го грабва.
„На оня свят“
Това е философски разказ, написан през 1902 г., с тънък хумор, който представя сатиричен поглед върху човешката алчност и наивност, показан чрез образа на бедния селянин, който попада в „оня свят“ и се сблъсква с „божествената“ справедливост. Художественият текст представя контраста между земния свят и отвъдното пространство, разкриващ мотивите за пътя на човешката душа, страданието и надеждата, реалността и мечтата.
„Андрешко“
„Андрешко“ е най-известният социално-критичен разказ на Елин Пелин, написан през 1903 година и отпечатан в списание „Просвета“. Текстът е символ на селската хитрост и съпротива срещу несправедливата власт. Това емблематично произведение представя противопоставянето между бедния селянин и безмилостната бюрокрация. Повод за написването на разказа е истинска случка за солидарност между селяните. Един каруцар нарочно счупил каруцата си, за да не може съдебният пристав да отиде при селянина, когото търсел.
Снимка: Издателство „Труд“
„Ян Бибиян“
Това безспорно е венецът на детското творчество на автора – първият български фантастичен роман за деца.
Елин Пелин издава първата част на фантастичната книга през 1933 г., а втората – „Ян Бибиян на Луната“ година по-късно. Интересен факт е, че името на героя Ян Бибиян е вдъхновено от сина на Елин Пелин – Боян. Детето обичало да се преструва, че чете книга, като по детски изговарял името си: „ян бибиян, ян бибиян“.
През 1983 г. романът е адаптиран като комикс в списание „Дъга“ от художника Росен Манчев, и филмиран през 1985 г. Режисьор е Васил Апостолов.
„Мечтатели“
Това е един от най-известните кратки разкази на Елин Пелин. Историята се развива около разговора между селски доктор и млад циганин, които имат по една мечта – единият иска по света да няма болести и бедни хора, а другият иска да спечели любовта на млада девойка.
Мечтатели излиза за пръв път в сп. „Съвременна мисъл“ през юни 1910 г. Това е творба, която впечатлява с човешкия стремеж към вълшебното, към различното и свръхестественото, което дава силата на хората да се устремят в търсене на своите мечти, чието сбъдване именно се оказва пътеводната искрица, която ги крепи и им дава сили да вярват, да се надяват.
„Косачи“
„Косачи“ е сред най-известните разкази на Елин Пелин и сред най-преподаваните в училище. Основна тема в творбата е как човек може да се промени под въздействие на фантазията. Публикуван е за първи път в сп. „Демократичен преглед“ през 1903 г. С него започва и първият сборник с разкази на писателя „Разкази“ (1904).
Снимка: „Хермес“
„Гераците“
Самият Елин Пелин казва за повестта: „Моята идея беше да опиша едно семейство, което от доброденствие, от благосъстояние се разпада поради социални причини, поради морални причини и така се разглобява и достига дотам, щото неговите последни потомци да отиват да търсят работа вече в града“. Повестта проследява разпадането на рода на семейството на богатия чорбаджия Йордан Герака след смъртта на неговата съпруга и душевен център на семейството, баба Марга. Повестта е считана за пример за реалистичното течение в началото на ХХ век, в което се описва българското село и селският бит.
„По жътва“
Разказът „По жътва“, публикуван за първи път през 1904 т., е типичен къс, но емоционално зареден разказ – в центъра на повествованието е една конкретна, ясно откроена случка. Характерно за него е нестандартно развита експозиция, където чрез езика на песента авторът рисува картина на надежда, любов и хармония.
„Дядовата ръкавичка“
Освен всичко друго, което прави Елин Пелин се занимава и с издателска дейност. Заедно с Александър Божинов издават вестник за деца, носещ името „Чавче“. Историята за „Дядовата ръкавичка“ излязла първо там. Приказката започва с прословутото: „Тръгнал дядо за Златица,/изгубил си ръкавица./Там играла на поляна/Малка мишчица Гризана,/ръкавичката видяла/и на топличко се свряла.“
