Първото писане на Георги Господинов било провокирано от кошмар в детството, разказва самият той. Не посмял да го разкаже, вярвайки, че така ще го направи реален, но го записал – и това, по негови думи, било първото опитомяване на страха чрез словото. А като малък е избирал книги, разказани в първо лице, за да не умира накрая героят. Господинов препоръчва „хаотичното” четене, за да „се свържат книги, които иначе не си говорят”.
Писателят говори за последната си книга, посветена на баща му. Той призна, че след като я е завършил, не е имал сили да я прочете отново, но именно писането е било начин да преживее загубата. Читатели от различни страни са споделяли свои лични истории, разкрити от текста. Господинов вижда в това доказателство, че темата е едновременно дълбоко лична и универсална.
Писателят засяга и сблъсъка между миналото и бъдещето – централна тема в творчеството му. Според него недостигът на надежда и хоризонти кара хората да се обръщат назад. Бъдещето, в което машини пишат като велики автори, поставя предизвикателства, но писателят вярва, че истинската съпротива ще дойде от човешката емоционалност, цитира го Nova TV.
Повтарящата се реплика „няма страшно“, често казвана от баща му, се е превърнала в символ на човешка щедрост и утеха. Господинов я използва все по-често – не като отричане на страха, а като жест към другия.
Писателят заяви категорично, че никога не е мълчал по обществените теми. Вярва, че ролята на интелектуалеца остава ключова в борбата с агресията и обезценяването на езика, който днес все по-често се използва за унижение.
В контекста на зрелостта на собственото си дете, Господинов изрази надежда, че новото поколение е по-ясно, категорично и чувствително. За него бъдещето не е автоматично по-добро, но възможността за разговор и споделяне е пътят напред.
На 31 май писателят ще се срещне с почитатели пред НДК по повод ново издание на „Инвентарна книга на социализма“, което включва допълнителни материали.
