„Какво е есента, ако не най-красивата усмивка на годината?“ казва американският поет Уилям Кълън Брайънт. Сгушени в топло одеяло, с чаша чай в ръка и наслаждавайки се на есенните цветове навън, остава само едно – да си изберете приятно четиво. Но кое да бъде то? За да ви спестим търсенето, сме подбрали няколко завладяващи произведения, които ще ви разкрият есента такава, каквато не сте я виждали досега. Добавили сме и едни от най-популярните заглавия в страната, които със сигурност ще направят студените, ветровити дни много по-уютни. Нека да видим кои са те...

Татяна Гишета - „Пакетче желирани бонбони“
Андреа ди Робилант - „Есен във Венеция“
През есента на 1948 година Ърнест Хемингуей и четвъртата му съпруга за пръв пътзаминават за Венеция, която силно впечатлява писателя. На почти петдесет години и след десетилетие без да хване перото, той не само се влюбва в града, но и в младата венецианка Адриана Иванчич, току-що завършила гимназия. Връзката им, която те определят като платонична, продължава години и вдъхновява Хемингуей да завърши своите последни творби.
В увлекателната книга на Андреа ди Робилант, която прилича повече на роман, отколкото на биография, ни разказва истории за любовници, бивши съпруги, приятели и дори непознати, които Папа въвлича в своите празненства, мании и драми.

Луи Перго - „Войната на копчетата“
За момчешката страст към битките, за приятелството и лоялността. За смелостта да направиш своя избор и за тъмната страна на правилата, които сам си поставяш. „Войната на копчетата“ е роман, който съчетава поетичност с провокация. Книгата на Луи Перго е преиздавана над 30 пъти, изучава се в училищата във Франция и по нея са заснети пет филма. Тази история се чете на един дъх – както от малки, подобни на героите му, така и от възрастни, които ще открият в нея предшественика на „Повелителят на мухите“ на нобелиста Уилям Голдинг.

Тошиказу Кавагучи - „Преди кафето да изстине“
Това лято за първи път на български излиза романът на Тошиказу Кавагучи „Преди кафето да изстине“. В него магичен стол пренася четири жени през времето, за да срещнат отново любим човек, да поправят разстроени взаимоотношения и да се освободят от съжаленията за миналото. Авторът разказва вълнуващи истории за пътувания във времето, които не променят настоящето, но предлагат нова перспектива за преживяното и помагат на героите да се опознаят по-добре.
Романът е написан в изискан японски стил и поставя важен въпрос: ако можем да обърнем времето, какво бихме променили в живота си и с кого бихме искали да се срещнем, преди кафето да изстине?

Агата Кристи - „Предизвестено убийство“

Жоао Луиш Барето Гимарайш - „Движение“
В „Движение“ авторът посвещава стихотворение на всеки ден от седмицата, разкривайки богатството на ежедневието. Какви тайни крие този ритъм на живота? Основните теми се въртят около конкретната и метафизичната представа за света, основани на обикновените ни дни. Какво е изненадващото в разбирането на древните народи за финото емпирично напрежение у Човека през седмицата? Те не само дават имена на дните, вдъхновени от небесни тела и богове, но и променят техния ред. Какви са причините за този избор?
В установената от древните последователност, връхната точка е Марс – вторник, денят на войната, докато съботата, денят за почивка, носи най-голямо спокойствие. Каква интуиция стои зад решението им да обърнат естествения ред на Космоса? Успява ли този циклично повтарящ се ред да възпроизведе история, която да поражда смисъл и движение в живота ни? На тези и още въпроси ни отговаря поетът и пластичен хирург Жоао Луиш Барето Гимарайш.

Теодора Димова - „Поразените“
За любителите на история, предлагаме да завършите деня с романа „Поразените“ на Теодора Димова. Това е най-радикалната антикомунистическа творба в съвременната българска литература, която не прави компромиси с тоталитарните идеологии.
Сюжетът ни връща в един от най-тъмните периоди в България след 9.IX.1944 г., когато много хора страдат от новия режим. Група жени, чиито мъже са убити, вървят в леденото февруарско разсъмване към мястото на убийството. Вали сняг и те мълчат. Те не търсят радостна вест, а отиват да видят ямата, където са засипани телата на любимите им. Снегът не остава върху черния кръг и се стопява, докато всичко около него е бяло.
