„Вера и далавера“ е заглавието на най-новия сборник с кратки публицистични текстове на проф. Александър Кьосев, писани по различни поводи в периода 2000–2024 година. Книгата излиза от печат на 31 май.
Премиерата на книгата ще се състои на 14 юни
от 18:30 ч. в „Каза Либри“ на ул. „Цар Асен“ 64 със специалното участие на Валентин Калинов, Райко Байчев и Иван Ланджев.
Изданието е от издателство „Колибри“, а художник на корицата е Моника Вакарелова.
Снимка: Издателство „Колибри“
Както подсказва заглавието, „Вера и далавера“ съдържа есета и анализи, проницателни „простотии“ и разкази.
Стилът е понякога сериозен и тъжен,
друг път – весел, игриво интелектуален. Някои от текстовете са по-дълги и рефлексивни, други са по-къси и закачливи, а жанровият им спектър варира от статии и есета до разкази и кратички иронични „симпли“ в социалните мрежи.
Хоризонтите са главно български, но се обсъждат и глобални проблеми; на фокус е настоящето,
но има и текстове, натежали от минало.
Огромното многообразие от теми неизбежно минава през личната перспектива на автора. Затова „Вера и далавера” няма претенции за научност – съставена от разноцветни свидетелства, тя е нещо като мозаечна картина на прехода – както на последните 25 години, които заедно преживяхме, така и на криволичещата индивидуална съдба на своя автор.
Александър Кьосев; Снимка: banker.bg
„Като цяло се получи шарения, която не успях докрай да подредя въпреки всички усилия. Но може би и историята на последните 20–25 години, т.нар. „преход“, е такава, разнопосочна и фрагментарна, преди да я стегнат в менгемето си Големите разкази. И дали пък не е вярно, че само през хаоса можем да се доближим до някаква обща картина на безумното „out of joint“ време, в което живяхме?“
Александър Кьосев е професор по история на модерната култура. Изследователските му интереси обхващат културната история на тоталитаризма и прехода,
теория и история на четенето и визуалната култура на града.
Издал е четири книги на български език, бил е ръководител и редактор на колективни изследвания, негови научни статии са превеждани на почти всички европейски езици. Като публична фигура е писал колонки във в. „Сега”, публикувал е статии и интервюта в „Култура” и други издания, реагирал е на актуални събития с постове в социалните мрежи.
