На 15 август излиза от печат „Нощна трева“, дело на Нобеловия лауреат Патрик Модиано. Посрещнат благосклонно от широката публика и оценен високо от критиката, романът е преведен на български език от Красимир Петров. Художник на корицата е Люба Халева.
„Все пак не съм сънувал. На моменти се улавям, че произнасям тази фраза насред улицата, сякаш чувам да говори друг - някакъв безцветен глас. В ума ми изплуват имена, лица, подробности.“ - из книгата.
Снимка: Издателство „Колибри“
В „Нощна трева“ Модиано е на върха на своя талант - великолепен и вълнуващ, владеещ до съвършенство магията на словото, той отвежда читателя отвъд обичайната представа за времето.
Могат ли променените улици, фасади и кафенета или оскъдните бележки, съхранили се в черния бележник, да възстановят едно минало, придобило с времето необикновена важност? На фона на един „интровертен и ониричен“ Париж Жан, алтер его на автора, тръгва по стъпките на влюбения в Дани стеснителен студент, какъвто е бил през 60-те години на миналия век. Но коя е Дани? Какво се е случило с нея? Постепенно се разгръща разследване - по-скоро психологическо и поетично, отколкото полицейско - на една загадъчна история, таяща тежка тайна. „Какво би казал, ако съм убила някого?“ - „Нищо.“
Нима имаме право да съдим онези, които обичаме?
Френският писател Патрик Модиано е роден през 1945 година. Автор е на десетки романи, преведени на над 35 езика, немалко от тях — и на български. Времето, паметта, отсъствието и идентичността са сред основните теми, които го вълнуват. Особено място в творчеството му заема периодът на Втората световна война. През 2014 г. Модиано получава Нобелова награда за литература, присъдена „заради изкуството на паметта, с което изучава най-неуловимите човешки съдби и вдига завесата над света на окупацията“. Постоянният секретар на Шведската академия Петер Енглунд го нарича „Марсел Пруст на нашето време“.
