Певецът Ламонт Маклемор, основател на вокалната група „The 5th Dimension“, чиито нежни поп и соул мелодии с лек привкус на психеделия му донесоха няколко награди „Грами“, почина на 90 години, съобщава AP, цитирана от БТА.
Маклемор е починал във вторник в дома си в Лас Вегас, заобиколен от семейството си, съобщи в изявление неговият представител Джереми Уестби.
„The 5th Dimension“ са отличени с шест награди „Грами“, включително два пъти за албум на годината – за „Up, Up and Away“ от 1967 г. и „Aquarius/Let the Sunshine In“ от 1969 г. И двата албума влизат в топ 10 на Billboard, като вторият, който е микс от песни от мюзикъла „Коса“, остава шест седмици на първо място.
Маклемор има паралелна кариера като фотограф на спортни събития и знаменитости, чиито снимки се появяват в различни списания.
Роден в Сейнт Луис, щата Мисури, Маклемор служи в морската пехота, където работи като авиационен фотограф. Играе бейзбол в Лос Анджелис и се установява в Южна Калифорния, където започва да използва топлия си басов глас и уменията си с фотоапарата.
Пее в групата Hi-Fi’s заедно с бъдещата си колежка от „The 5th Dimension“ Мерилин Макку. Групата подгрява концерт на
Рей Чарлз през 1963 г., но се разпада на следващата година.
Маклемор, Макку и двама от приятелите му от детинство – Били Дейвис-младши и Роналд Таунсън – по-късно сформират група, наречена „Versatiles“. Те привличат и Флорънс Лару, учителка, с която Маклемор се запознава чрез фотографията. През 1965 г. подписват договор с новия лейбъл на певеца Джони Ривърс – Soul City Records, и променят името си на „The 5th Dimension“ (Петото измерение), за да отразяват по-добре епохата, в която творят.
Пробивът им идва през 1967 г. с песента „Go Where You Wanna Go“ на Mamas & the Papas.
Същата година издават написаната от Джими Уеб „Up, Up and Away“, която достига 7-о място в класацията на Billboard Hot 100, и печелят четири награди „Грами“ – за албум на годината, за най-добър съвременен сингъл, за най-добро изпълнение на вокална група и за най-добро съвременно групово изпълнение. През 1969 г. песента им „Aquarius/Let the Sunshine In“ дълго време заема първо място в класациите и печели
„Грами“ за запис на годината, както и за най-добро съвременно вокално изпълнение на група.
Същата година те свирят на Харлемския културен фестивал, който става известен като „Черният Уудсток“. „The 5th Dimension“ постигат успех и сред бялата публика, който е необичайно голям за група, чиито членове са чернокожи. Явлението е съпроводено с критики.
„Бяхме постоянно атакувани, че не сме 'достатъчно черни'. Понякога ни наричаха черната група с бял звук и това не ни харесваше. Бяхме артисти, които са черни, и гласовете ни звучат така, както звучат“, казва Макку в документалния филм „Summer of Soul“.
Групата има хитове и през 70-те години, включително „One Less Bell to Answer“, „(Last Night) I Didn’t Get to Sleep“ и „All If I Could Reach You“. Оригиналният състав просъществува до 1975 г., когато Макку и Дейвис напускат, за да развиват собствена кариера.
„На всички нас, които го познавахме и обичахме, определено ще ни липсва неговата енергия и чудесното му чувство за хумор“, казаха за Ламонт Маклемор Макку и Дейвис, които са съпрузи от 1969 г. „Чувството за хумор на Маклемор често ми даваше сили в трудни моменти. Бяхме по-скоро брат и сестра, отколкото партньори в пеенето“, сподели Лару.
