Романът „Врящото гърне“ е най-новото заглавие от Емил Зола, което излиза на българския пазар. Историята е бляскаво литературно обвинение срещу лицемерните нрави на буржоазията по време на Втората френска империя. Книгата е от издателство „Колибри“ и може да бъде намерена в книжарниците от 16 август. Преводът е дело на Галина Меламед, а художник е Стефан Касъров.
„Врящото гърне“ разказва историята на един парижки четириетажен дом и неговите обитатели.
Единият е Октав Муре, дошъл в Париж, за да си намери влиятелна любовница, чрез която да се издигне в обществото. Следват сестрите Берт и Ортанс, подлагани от ламтящата си за богатство майка на всякакви унижения, за да се сдобият със заможни съпрузи. Също така собственикът на сградата Вабр, един архитект, един съдебен съветник – все френски буржоа от времето на Втората империя. Плюс цяла гвардия слугини с отровен език, който използват твърде успешно.
Снимка: Издателство „Колибри“
Това малко общество крие зад фасадната благопристойност, която с гордост демонстрира, най-низки страсти, сред които на първо място страстта към парите и към властта, която те осигуряват. Този дом, тази кухня на парадните салони, представлява всъщност
истинско врящо гърне на интриги, клюки и пороци,
представено от гения на Емил Зола с жестоко откровена убедителност.
Емил Зола (1840-1902) е всепризнат класик на френската литература, влиятелен публицист, драматург и най-виден представител на натурализма. Автор е на сборници с разкази, на поредиците „Трите града“ и „Четирите евангелия“, но е най-известен с цикъла от двайсет романа „Ругон-Макарови“ (почти всички издавани в България), десетият от които е „Врящото гърне“ – след „Нана“ и преди „Дамско щастие“.
