Никога не съм била особено голяма почитателка на филмите, които разчитат на това да те изплашат със своите CGI ефекти, тонове фалшива кръв и умело нарисувани чудовища. Най-страшни винаги са ми били по-реалистичните сюжети, които те карат да изтръпнеш при мисълта, че подобен сюжет би могъл да бъде реалност, защото добрият ужас не винаги е плод на нещо свръхестествено. Той се крие в нас самите, в емоциите ни, в решенията ни и дори в егоистичното желание да ,,притежаваме‘‘ някого до такава степен, че собственото му съществуване да престане да има значение. Единствено подобен тип страх би ме държал дълго под влиянието си, дори и след финалните надписи.
Снимка: IMDb
На пръв поглед ,,Обсебване‘‘ изглежда като поредния хорър филм, който има претенциите да бъде по-различен от общоприетите вампири, серийни убийци и най-различни чудовища. Още в първите минути обаче се вижда, че тук не става въпрос единствено за демонично обладаване, а за
зло, което носи човешки образ, и то не такъв, какъвто подозирате.
Сюжетът разказва за Барън (Майкъл Джонстън), който е отчаяно влюбен в своята приятелка Ники (Инди Наварети), но се притеснява прекалено много от чувствата си, когато е около нея и се страхува да ѝ признае. Отчаян от ситуацията, в която се намира, той решава да посети магазин за мистични предмети, където намира един продукт, наречен ,,Върба на желанията‘‘. Барън има правото на едно желание и трябва да счупи върбата на две, за да се сбъдне то. В този момент, обсебен от своите силни емоции и скрити желания, той си пожелава неговата приятелка Ники да го обича повече от всеки друг на този свят. Но хората не напразно са казали ,,Внимавай какво си пожелаваш‘‘, защото от този момент нататък нищо няма да е същото нито за Барън, нито за Ники.
Снимка: IMDb
,,Обсебване‘‘ е дебютният филм на младата ютуб звезда Къри Баркър, което може да звучи просто като любопитна подробност, но всъщност е прецедент в историята на хорър жанра. С доста ограничен бюджет, той успява да създаде смразяваща атмосфера, на която множество скъпи холивудски продукции биха завидели. Така познатото за филм на ужасите напрежение не идва от компютърните графики, а е
създадено изцяло чрез режисьорския похват, ритъма на монтажа и прецизно подбраната музика.
От друга страна, определено не мога да кажа, че ,,Обсебване‘‘ успя да ме уплаши в традиционния смисъл на думата. Филмът разполага с няколко jump scare момента, които работят повече от отлично, точно защото са малко на брой, но истинското въздействие далеч не идваше единствено от тях. През цялото време у мен се редуваха смесица от емоции, сред които възмущение, шок, любопитство, а на моменти дори и отвращение. Почти мога да кажа, че филмът ме накара не само да искам да затворя очи на някои определени сцени, но и да се чувствам неудобно от това, което виждам почти през цялото време.
Снимка: IMDb
Най-трудно ми беше да възприема Ники като главното чудовище в този хорър. Почти през цялото време изпитвах съжаление към нея. В действията ѝ на моменти си личеше, че тя се опитва да си върне контрола върху собственото си тяло. Дори сцените, в които се самонаранява, изглеждаха като отчаян опит да избяга от демона, който се намираше вътре в нея. Самият режисьор споделя в интервю,
че всъщност свръхестественото в нейния живот е просто метафора за физическото и психическото насилие, което тя претърпява по време на връзката си с Барън.
В началото на ,,Обсебване‘‘ зрителят няма как веднага да не изпита поне малко симпатия към Барън, по прякор Беър, който съвсем наскоро е загубил котката си. Колкото повече историята напредва обаче, толкова по-ясно става, че именно той е обсебеният от Ники, а не обратното. Въпреки че тя видимо страда в това ново тяло, той я оставя все повече и повече да се съсипва психически пред очите му. Накрая става ясно, че дори не я е харесвал заради нея самата, харесвал е единствено представата, която си е изградил за момичето, ,,което никога няма да може да има‘‘.
Снимка: IMDb
Дори самият му прякор Беър изглежда като детайл със символично значение. Дали това е умишлена препратка или просто съвпадение, не знам, но след като изгледате „Обсебване“ е трудно да не направите връзка с популярния интернет дебат „Man or Bear“, в който много жени споделят, че биха предпочели да се окажат сами в гората с мечка, отколкото с непознат мъж. Затова мога само да предположа, че режисьорът Къри Баркър е решил Барън да носи този прякор, загатващ че
най-големите чудовища не винаги дебнат в тъмното, а може да се разхождат свободно сред нас.
Финалът на ,,Обсебване‘‘ обаче не беше достатъчно удовлетворяващ, защото по мое мнение беше прекалено несправедлив. Беър успя да се измъкне непокътнат (почти) от цялата ситуация, а Ники остана сама с всички последствия, преборила се със злото вътре в нея, но тепърва очаквайки я битка с всички проблеми, които нейния приятел е отприщил, докато тя не е имала контрол над тялото си. Това е още едно от болезнените послания на филма – че в реалността жертвите не винаги получават справедливост, а виновните невинаги понасят последствията, които заслужават.
Снимка: IMDb
„Обсебване“ ми напомня и за един друг модерен хорър филм, който нашумя доста през последния месец – „Backrooms“. На пръв поглед двете продукции нямат почти нищо общо помежду си, освен жанра, разбира се. Едната представя история за желания, демони и егоизъм, а другата проследява какво би се случило, ако попаднем в така наречените безкрайни лиминални пространства, които бавно, но сигурно се превръщат в кошмар без изход. Според мен общото между тях се крие не толкова в сюжетите им, колкото в хората, които стоят зад камерата.
Снимка: IMDb
И Къри Баркър, и режисьорът на „Backrooms“ Кейн Парсънс са представители на ново поколение автори, започнали своя творчески път в YouTube. Вместо да следват утвърдените жанрови формули, те експериментират с нови изразни средства, повлияни от културата на късометражното кино и свободата, която онлайн платформата им дава за творчески търсения, дори когато работят с ограничени бюджети.
Именно затова „Обсебване“ е поредният пример, че бъдещето на хорър киното може да бъде в ръцете на млади творци, които превръщат финансовите ограничения в предимство – възможност за по-смели, нестандартни и оригинални решения.
