Общуването с изкуството променя погледа ни към живота, ценностите ни, представите ни за красиво и грозно. То ни отвежда в най-дълбоките кътчета на нашата душа и неусетно превръща всеки наш спомен във вечност. Преди броени часове имах възможността, заедно с многобройната публика в Club Mixtape 5, да се гмурна в една такава комуникация, пълна със смисъл, и да си припомня всяко парченце „Приказка“, което остави след себе си вокалистът на известната българска алтернативна рок група P.I.F. – Димо Стоянов.
Снимка: Мартин Кацарски
Той събра в ръце цялото „Цялото небе“ и го отнесе със себе си преди точно пет години – на вчерашната дата, 21 декември. В негова памет най-близките му приятели и колеги се събраха в сърцето на столицата и разстлаха пред нас една „пътека лунна, жива“, преливаща от „милиард триста и две“ усмивки и „огнени морета“, които ни стоплиха за миг от студения зимен вятър.
„Тази вечер сте тук с нас, не за да скърбим, а да празнуваме заедно музиката, която ни остави Димо“, обърна се към публиката Владо Михайлов. В този момент, усмихвайки се през сълзи, сякаш усещах присъствието на талантливия музикант и актьор – благодарността му изпълваше цялото пространство. Отдавна не бях се чувствала толкова уютно на концерт – сякаш времето беше спряло и всеки един от нас присъстващите беше истински захвърлил оковите, които сам си поставя ежечасно, ден след ден, година след година.
Снимка: Мартин Кацарски
Иван Велков, Мартин Профиров, Ерсин Мустафов, Владо Михайлов, Христо Михайлов, Милен Апостолов, Антония Кундакова, Михаела Ненова – Михайлова, Свилен Ноев и Йоан Попов разпръснаха по сцената уважението, топлината и любовта, които носят в душите си. Заедно те превърнаха 21 декември в празник на музиката на Димо – онази, която рисуваме със сърцата си.
С въздействащи вокали и изпълнения на китара, цигулка и барабани, P.I.F. и приятели ни накараха да се вгледаме в живота, който държим в ръцете си. Те ни позволиха да съпреживеем загубата им, но и да си спомним за всички онези парченца ад и рай по земния ни път – които правят света ни необикновен и ни карат да пеем с пълно гърло текствете на Димо.
„Нямаше как да не се включа в този концерт и да изпея една от любимите ми песни на P.I.F.“ – сподели Свилен Ноев, търсейки в очите на публиката „кой прибира сутрин звездите и кой заспива сутрин с мечтите“ и кой остава тук до края, намирайки себе си във всяка нота, изпята от негов скъп приятел. „Пазете спомена, онзи, който взема тишината“ – добавих още вокалистът на група „Остава“.
Снимка: Мартин Кацарски
Освен енергичните изпълнения на колегите на Димо Стоянов и част от екипа на спектакъла „Неведимо дете“ на Веселка Кунчева, номиниран за Събитие на годината, пред нас прозвуча и самият Димо в близък план на видео. Цялата зала потъна в тъмнина, а ние вперихме поглед в дигиталния му образ, който ни молеше да се спасим от всичко „свято, всичко мило“. „Толкова изразителен, толкова истински – той ни подари не само таланта си, но и чувствителността си чрез своите текстове“, промълви през сълзи една дама до мен.
Може би най-запомнящият се момент от концерта беше, когато всички заедно с талантливите музиканти на сцената изпяхме с цял гърло „Аз името ти все ще крещя. В празна стая в ъгъла стоя...“ С този припев сякаш всяка неизказана дума, мисъл и чувство, приютени дълбоко в нас, излезе наяве, и след края мислено благодарихме на Димо, че ни е дал възможността да се „пречистим душевно“ по най-красивия възможен начин – с изкуството.
„Какъв страхотен коледен подарък си подарихме“ – чувах вокали от всички страни, насочващи се към изхода на клуба. Красива „Приказка“, пълна с много доброта и талант – така бих описала тази прекрасна вечер, посветена на Димо Стоянов. Група P.I.F. побраха в ръцете си „цялото небе“ за техния приятел и ни разкриха техните „луни, мечти, мечти, луни“. Усмивките им ще останат в умовете ни за дълго и ще ни напомнят да търсим „сладката страна на нещата“ в този пълен с болка свят, който ни заобикаля.
