Изложба с несъществуващи книги наредиха в Манхатън, Ню Йорк. В експозицията могат да се разгледат изгубеният превод на единствения комедиен епос от Омир, изоставен ръкопис на Дилън Томас, както и „Книгата на Бин Джезърит“, взета директно от библиотеките на персонажите в „Дюн“, пише „Гардиън“.
Общото между всички представени 114 книги е, че те не съществуват – някои (като древногръцките издания) не са оцелели до наши дни, други се споменават само в художествени произведения, а трети са
живели за кратко в съзнанието на значими писатели и поети,
но така и не са били реализирани. Цялата колекция произведения, подредена в частния клуб „Grolier“, е на куратора Рийд Байърс. Той залага изцяло на въображението си, за да представи на посетителите как биха изглеждали несъществуващи или измислени издания.
„Човек трябва да обуздае неверието си – дори само за са допусне създаването на една изложба на въображаемото – коментира кураторът. Сякаш се отваря мъничка врата и прекрачваш в тайна стая. Ако погледнеш напред и преходът е бил успешен, погледът стига чак до Страната на чудесата”.
Снимка: Grolier Club
Самият той е човек с разностранни интереси – в различни етапи от живота си е
бил презвитериански проповедник, заварчик и програмист.
Изложбата е замислена така, че да ангажира въображението на малки порции. Предупреждение в залата гласи:
„Чистата механика да представим пред публика колекция от обекти, които изобщо не могат да бъдат показани в наши дни, предостави
широк спектър от кураторски предизвикателства,
само някои от които преодоляхме напълно“.
Всичко започва с първия роман на Хемингуей, който е загубен, когато куфарът на писателя изчезва на гарата в Лион през 1924 г. Друго част от експозицията показва „Напразните усилия на любовта“, пиеса на Шекспир, за която не е известно да са оцелели копия след XVII век. След това в наратива идва ред на
унищожените издания, като мемоарите на Байрон, изгорени от съпругата му,
на книгите, които са започнати, но изоставени или само предложени.
Снимка: Grolier Club
Най-трудната категория за куратора – книгите, съществуващи само в други книги, е оставена за финал, предаде „Площад Славейков“. Там се откриват „Нимфите и природата им“, която Луси вижда на рафта на господин Тумнус в „Лъвът, вещицата и гардеробът“. Друг пример е „Песните на Джаберуоки“ от „Алиса в Страната на чудесата“. „Дамата, която обичаше светкавиците“ от Клер Куилти е двойно предизвикателна, казва кураторът – за нея в „Лолита“ разказва Хумберт Хумберт, известен като недостоверен разказвач.
Следователно нейното съществуване е поставено под въпрос два пъти .
Критерият, по който Байърс подрежда колекцията, е субективен – дали той, или екипът му могат изобщо да си представят как би трябвало да изглежда дадена несъществуваща книга? Понякога задачата е по-трудна – както при книгата с цвят на магия, достъпен само за котките и магьосниците в „Светът на диска“ на Тери Пратчет.
Фактът, че някои от книгите в изложбата са „облечени“ върху други издания, а други използват празни книжни тела, кураторът обяснява по симпатичен начин. Според него това са „магически книги, които ако бъдат отворени, ще се защитят, като се преобразят в нещо друго“, отговаря той.
Необичайната експозиция може да бъде разгледана до 15 февруари 2025 г.
