Някои художници биха казали, че изкуството никога не е завършено, а просто изоставено. Понякога обаче художниците наистина не успяват да финализират картините си по най-различни причини. Понякога се намесват външни събития, а друг път те губят вдъхновение и творчески порив. В някои случаи те може да решат да оставят творбата си незавършена, за да изразят определено послание. Какъвто и да е случаят, тези творби притежават особена привлекателност, а за ценителите на изкуството най-великите незавършени творби напомнят за това, което е могло да бъде.
„The Adoration of the Magi”, Леонардо да Винчи
Снимка: Singulart Magazine
В документ от юли 1481 г. се посочва, че Леонардо да Винчи е получил поръчка от августинските монаси да нарисува пано за главния олтар в църквата „Сан Донато ин Скопето“, намираща се извън крепостните стени на Флоренция. Творецът е бил въплъщение на израза „Качеството отнема време“, затова се е ангажирал да завърши „The Adoration of the Magi” в рамките на 30 месеца. Той е бил известен с това, че бавно финализира всяка своя работа, тъй като огромният му набор от таланти в области като инженерство, наука и математика постоянно го отклонявали от основната му задача.
Първоначално Да Винчи създал ескиз в естествена големина, който бил с размери над 2,1 квадратни метра и изобразявал тоновете на подмазката. През 1942 г. обаче напуснал Флоренция, за да отиде в двора на Лудовико Сфорца в Милано, прекъсвайки работата си по творбата, която създавал за църквата „Сан Донато“. Августинските монаси чакали напразно художникът да се върне и да я завърши, докато не решили да поръчат друг олтар от Филипино Липи, който бил завършен през 1496 г. И двете версии все още се намират в Галерията Уфици във Флоренция.
„Treaty of Paris”, Бенджамин Уест
На 30 ноември 1783 г. американската и британската делегация от мирни комисари се срещат в Париж, за да подпишат договор, с който приключва Войната за независимост. Сред американските делегати са Бенджамин Франклин и Джон Адамс. Съгласно американското законодателство и традиция, бившите американски колонии престават да съществуват като такива на 4 юли 1776 г., британците обаче не признават официално отделянето им, докато Парижкият договор не влезе в сила.
За да отпразнува Парижкия договор, известният исторически художник Бенджамин Уест, роден в Пенсилвания и преместил се в Англия точно преди Революцията, е нает да увековечи подписването му. Той се старае, но британската делегация отказва да бъде нарисувана, тъй като смята, че поражението е срамно. В резултат на това картината има огромно празно място там, където би трябвало да бъдат те.
Адамс и Франклин много се забавляват с отказа на британските делегати да позират за портрета. Всъщност, когато се връща в Съединените щати, Джон Адамс взема картината със себе си и я окачва на стената си. Смята се, че тя някога е висяла в Белия дом по време на президентството му.
„Victory Boogie Woogie”, Пийт Мондриан
Снимка: Singulart Magazine
Абстрактните творби на холандския художник Пийт Мондриан са известни по целия свят с начина, по който пресъздават градските пейзажи чрез най-основните елементарни цветове и форми, поясняват от Martin Lawrence Galleries.
Отразяваща музикалните влияния и енергията на Ню Йорк, картината „Victory Boogie Woogie“ така и не е завършена поради преждевременната смърт на Мондриан от пневмония през 1944 г. Ако я погледнем внимателно, можем да видим, че по-смелите и по-прости линии са били заменени с по-малки и по-ярки квадрати от тиксо, докато творбата се развива. Наред с музикалните влияния, името „Victory Boogie Woogie“ символизира също ентусиазма и вярата на Мондриан, че САЩ и съюзниците ще помогнат за победата във Втората световна война.
Продажбата на картината за 40 милиона долара през 1998 г. предизвиква полемика, когато се разкрива, че парите са били дарени от холандската централна банка, което повдига въпроси дали тя наистина струва 40 милиона долара
„James Hunter, Black Draftee”, Алис Нийл
Снимка: COMMA Foundation
Маслената картина „James Hunter, Black Draftee” на американската портретистка Алис Нийл е чудесен пример за това как една картина може да бъде завършена и в същото време недовършена. Въпреки че физически не е приключила творбата, Нийл решила, че нейният недовършен характер предава емоциите, които е искала да изрази, затова я подписала и я изложила в Музея „Уитни“. Историята зад това защо картината е недовършена е трогателна.
Неоценена през по-голямата част от кариерата си, Нийл често канела непознати да позират за портрет. През 1965 г. тя поканила Джеймс Хънтър, който току-що бил разбрал, че е мобилизиран за служба във войната във Виетнам. Първата сесия уловила меланхоличния му и замислен поглед. Портретистката завършила по-голямата част от лицето му и очертала останалата част от тялото му.
Хънтър никога не се е появил за втората сесия. По загадъчен начин името му никога не изскочило в списъка на войниците във Виетнамския мемориал на ветераните, така че можем да предположим, че освен ако не е използвал псевдоним, той не е загинал във Виетнам. Въпреки това местонахождението му остава неизвестно и до днес.
„Madonna With the Long Neck”, Франческо Пармиджанино
Снимка: Thekla Clark—Summerfield Press/Corbis/Getty Images
Джироламо Франческо Мария Мацола (известен също като Пармиджанино, тъй като е роден в Парма) е италиански художник от епохата на Ренесанса, творил в стила на маниеризма, характеризиращ се с преувеличени и издължени пропорции, за да внуши красота и изящество. Получил поръчка да нарисува картина на Мария и Исус за погребална капела, той прекарва няколко години в доработване на „Madonna With the Long Neck” преди да почине от треска през 1540 г.
Известен перфекционист, Пармиджанино е може би класически пример за това, че не знае кога да спре. Въпреки няколкото скици и постановки, той никога не постигна напълно това, което иска, а непрекъснатите промени водят до няколко забележими незавършени участъци. Не само колоната и небето са незавършени, но фигурата на Свети Йероним в долния десен ъгъл има плаващ крак до себе си.
„Portrait of George Washington”, Гилбърт Стюарт
Снимка: Google Art Project
Гилбърт Стюарт, един от най-уважаваните портретисти на своето време, е нарисувал над 1000 души, сред които американски президенти, както и крале и кралици от цяла Европа. Най-известното му произведение обаче е умишлено незавършената картина на Джордж Вашингтон.
След като първоначалната картина на Стюарт на Джордж Вашингтон от 1795 г. се радва на успех, съпругата на президента - Марта, моли Стюарт да нарисува още една негова картина през 1796 г. Той така и не завършва този втори портрет (известен като „Портретът от Атенаеум“) и вместо това спира, след като е готов само с лицето и част от фона. Като хитър бизнесмен, той използва този образ, за да направи десетки копия, които се продават по 100 долара всяко. Именно тази картина е използвана на банкнотата от 1 долар.
Твърди се, че Вашингтон е бил труден за рисуване. В началото Стюарт е имал затруднения да постигне желания образ поради сдържания характер на модела си. Освен това новите зъбни протези на президента са причинявали изпъкване на челюстта му, което е изкривявало лицето му.
„Оscar Pistorius - The Interrupted Portrait”, Натали Холанд
Снимка: The Standart
Известен още като „Блейд Рънър“, Оскар Писториус е герой за мнозина, тъй като преодолява уврежданията си (роден е без фибула и в двата крака) и печели шест златни медала на Параолимпийските игри. Доминацията му над останалите е толкова голяма, че той дори се състезава на 400 метра на Летните олимпийски игри през 2012 г. – първият човек с ампутация и на двата крака, който го прави.
За да отпразнува събитието, руската художничка Натали Холанд получава поръчка да нарисува няколко портрета на Писториус. Третият портрет, този, в който тя иска да го изобрази в момент на победа, остава незавършен.
След като Холанд е завършила лицето и ръцете му, се разпространява новината, че Писториус е прострелял и убил приятелката си - Рива Стинкамп. Неспособна да се принуди да завърши картината, тя остава замръзнала във времето.
„The Unfinished Portrait”, Елизаве́та Никола́евна Шума́това
Снимка: Portrait Society of Аtlanta
Недоволна от първия си опит да нарисува Франклин Делано Рузвелт през 1943 г., Елизаве́та Шума́това се връща, за да направи нов опит да улови енергията и динамизма на Рузвелт към края на Втората световна война. Тя е чула, че Ф.Д.Р. е в лошо здраве, но той настоява да бъде нарисуван. През седмицата, в която картината се довършва, той е в добро настроение, имитира Уинстън Чърчил и коментира, че според него Йосиф Сталин е отровил съпругата си. За съжаление, докато Шума́това рисува, Рузвелт се оплаква от главоболие и след това се свлича на земята, загубвайки съзнание. Той е претърпял инсулт и умира по-късно същия ден. В стаята по това време с художничката е Луси Мърсър Ръдърфорд, бившата любовница на Ф.Д.Р., която е уредила поръчката.
Шума́това все пак завършва почти идентична реплика на Рузвелт. Продала е снимка на оригинала на вестник „Ню Йорк Дейли Нюз“ за 25 000 долара, а по-късно тя дарява незавършената работа на „Малката бяла къща“ – вилата на Ф.Д.Р. в Джорджия, където той си отива.
„The Entombment”, Микеланджело
Снимка: The National Gallery
„The Entombment” е незавършена картина, изобразяваща тялото на Исус, което се поставя в гроба след разпъването. Творбата е обгърната от мистерия. На нея липсва подпис, няколко фигури са изчезнали, а самата тя е била изгубена в продължение на векове. Част от доказателствата, които сочат, че това е творба на Микеланджело, са, че той е бил нает от църквата „Сант Агостино“ в Рим да нарисува панел за олтара им, но по-късно е върнал парите, които му са били дадени. За съжаление, няма записи за това какво църквата му е поръчала да нарисува, нито Микеланджело споменава тази картина в някакви бележки.
Защо той е оставил незавършена творба? Сигурно е, че той е напуснал Рим, за да отпътува до Флоренция по времето, когато картината е била изоставена. Една история, която е оцеляла, е, че приятелите му са успели да се сдобият с голямо парче мрамор от катедралата във Флоренция. Тогава те му възлагат да създаде скулптура – статуята на Давид.
Така „The Entombment” потъва в забвение до 1846 г., когато шотландският фотограф и художник Робърт Макферсън преглежда партида картини, предназначени за унищожаване. Дървото от „The Entombment” щяло да бъде използвано за изработване на маса, докато Макферсън не го купил за 1 лира. През 1866 г. той го продал на Националната галерия за 2000 лири.
„Turning Road”, Пол Сезан
Снимка: King and McGaw
Последният художник в този списък е Пол Сезан, чиито късни творби често поставят въпроса: „Кога една картина е наистина завършена?“ Художникът се страхувал, че една-единствена погрешна мазка може да съсипе цялото произведение, затова голяма част от творчеството му следва импресионистичния стил „по-малко е повече“. По-късните му творби, като „Turning Road”, оставят цели части от платното празни, подчертавайки останалата боя. Някои смятат, че това не е било умишлено и че лошото му зрение го е накарало да пропусне части от картината.
