Проектът „Акустиката на България“ ще бъде представен на 27 март 2027 г. в зала 1 на НДК, съобщава днес по време на пресконференция в БТА Стефан Вълдобрев, автор на проекта заедно с „Обичайните заподозрени“.
„Не си представям концерта като нещо помпозно и гръмко, а като нещо камерно – да превърнем това голямо пространство в нещо интимно и да разкажем нашата история. Всичките песни са разкази на истории. Бих се радвал, ако този албум стане моят малък жест, подарък към красотите на България“, споделя Вълдобрев.
Той възнамерява да напише книга, в която да опише защо е избрал тези места и какво се е случило по време на записите. По думите му, по-късен етап ще излезе и документален филм.
Вълдобрев заяви, че до събитието ще бъдат представени три нови песни. Още тази седмица ще излезе сингълът „Утре вече е вчера“, записан в Стара Загора. Предстои да бъдат представени и баладата „Поне за цял живот“, записана в Ковачевица, както и песента „Първите неща“, създадена в Провадия.
Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“ работят по проекта „Акустиката на България“ от една година. „През този период снимахте на 20 места. Вече имате доста представителна извадка за проекта“, казва Евгения Друмева, заместник-генерален директор на БТА.
Идеята на „Акустиката на България“ е да бъде записан нов албум извън студиото – на духовни, исторически и археологически места. „Но условието е местата да са свързани с биографията ми – нещо да се е случило там, аз да съм ги почувствал през годините, да съм ги заобичал“, споделя Стефан Вълдобрев. Второто условие е местата да са много автентични, истински и оригинални, да не са построени преди двадесет години, казва той.
Стефан Вълдобрев споделя, че записите вървят към приключване. По думите му, през следващите два месеца на групата ѝ предстоят участия в Белоградчик, Свиленград и на още три-четири места. „Но фокусът оттук нататък ще бъде върху организацията на концерта“, добавя той.
„Когато Стефан обяви това начинание, аз си помислих, че това е абсолютно невъзможно да се случи“, казва Веселин Веселинов–Еко.
„За мен лично най-вълнуващи бяха Балчик и Текето, защото аз съм правен в Балчик и се чувствам балчиклия. Моите родители са лекари и са били разпределени в болницата там. Беше ми много вълнуващо да видя езерото, откъдето баща ми е крал риба, за да нахрани майка ми“, добавя той.
„Ние, музикантите, обикновено правим местата да звучат, както ние искаме.
В този случай оставихме местата да ни кажат как да звучим. Не се записва просто акустиката на мястото, но и неговата атмосфера и дух“, казва Стоян Янкулов–Стунджи.
„Бях много изненадан от това как звучат някои места. Но пък бях много приятно изненадан от това да видя, че човешката мисъл е изпреварила с толкова хиляди години технологиите. Едно от местата, което звучеше най-добре, беше Античният театър в Пловдив, а той е направен за това. Такива места ме изпълват със страхотно преклонение пред гения на човечеството“, допълва Иван Лечев.
„За мен преживяването е прекрасно. Посещението на толкова духовни и исторически места ме изпълва много и съм сигурен, че се получава нещо много хубаво“, казва Мирослав Иванов.
