Колела на куфар се влачат по разбит път. Кучета надават вой. Жена, облечена в бяло, върви дезориентирано сама по глухата улица. Напрежението сякаш я следва по петите. Характерно начало за филм на ужасите, но същевременно и обещаващ старт на постановката на Младежки театър „Николай Бинев” – „Трамвай „Желание”, с режисьор Антон Угринов.
Коя е непознатата? Бланш Дюбоа (Веселина Конакчийска) – бивша учителка от Мисисипи, която пристига в Ню Орлиънс, за да погостува на сестра си Стела (Ния Кръстева) и съпруга ѝ Стенли Ковалски (Владимир Карамазов). На пръв поглед няма нищо изненадващо или съмнително в посещението ѝ. По-късно обаче се оказва, че в него няма нищо случайно, а знак за това сме получили още в самото начало на представлението.
Снимка: Иван Дончев
Нощта може и да изглежда като съвсем случаен герой в постановката, но всъщност е
силна метафора за страха на Бланш от това да се погледне в огледалото
и да види истинската си същност, както и за склонността ѝ да се крие от проблемите си в тъмнината. В нея се долавя и дълбока носталгия по отдавна отминалите години, когато е била млада, красива и щастлива. Прекарала ги е в имението на семейството си – място, което вече е безвъзвратно загубено. Някога то може и да е било истинско райско кътче. По-късно обаче то не представлява
нищо повече от свърталище на смъртта –
тази на родителите и любимото ѝ момче.
Снимка: Иван Дончев
Скръбта има различно лице за всекиго – някои я понасят стоически и продължават живота си, а по-нежните души, каквато винаги е била и Бланш, затъват в нея като в плаващи пясъци и понякога стигат до фатален край. Знаейки това, първата и напълно нормална референция на публиката вероятно е би била, че главната героиня отива да търси подкрепа в лицето на единствената си останала жива роднина. В това предположение определено има доза истина. Признаването на проблема и търсенето на подкрепа обикновено са първите стъпки по пътя към възстановяването. Е, поне за тези хора, които наистина искат да се оправят. В случая на Бланш пътуването е планирано по-скоро като
бягство от реалността, която започва да става толкова уродлива,
че единствено алкохолът може да ѝ придаде по-човешки облик. Търсейки спасение от болката и самотата, тя дори и не подозира, че когато пристъпи прага на семейство Ковалски ще попадне в много по-дълбок капан от досегашния. Поставен ѝ е от съпруга на сестра ѝ Стенли – антагонист в пиесата на Тенеси Уилямс.
Снимка: Иван Дончев
Заслужено специално внимание бих искала да обърна на забележителната игра на Владимир Карамазов. Истинско майсторство е да съумееш да събудиш страх и неприязън у публиката към героя си само в рамките на 2 часа. Той е груб и самонадеян – излъчва онази силна и задушлива енергия на мачото, на която често обаче ѝ липсва покритие. Нещо животинско струи от погледа му – готов е да разкъса всеки, дръзнал да му се възпротиви…дори и бременната си съпруга. Видял ужаса на войната,
той сякаш е загубил всичко човешко в себе си.
Любовта му към Стела, ако някога изобщо е изпитвал такава, е по-скоро игра на надмощие, способ за смачкване на беззащитния и начин да валидира статута си на човек с власт – на нещо, което всъщност не е. Съжителствайки с жена от заможно семейство, може би развиването на комплекс за малоценност е било неизбежно? Ако приемем, че той наистина страда от този синдром за недостатъчност, то определено го прикрива изключително добре.
Снимка: Иван Дончев
Изкуството да манипулира не е никак не му е чуждо, омайва с него съпругата си, ужасява, а на моменти и обърква нас – публиката. По непонятен за мен начин той успява да замъгли съзнанието на Стела. Вероятно е истина, че когато сме влюбени, трезвото мислене напълно отстъпва на поривите на сърцето. Стенли Ковалски е приключението, което всяко една богаташка дъщеря иска да изживее поне веднъж в живота си – той е различното и вълнуващото, но в същото време и изключително опасното.
Смятах, че това да представяш агресивното си поведение –
физическото/психическото малтретиране и сексуалната манипулация,
като любов е явление от настоящето, но уви, героинята на Тенеси Уилямс го изпитва още в края на 40-те години на изминалия век. С действията си и по-специално лутането между това кое е истина и кое не - тя ни подтиква да се замислим докъде всъщност трябва да стигат пределите на обичта и привързаността ни и трябва ли да бъдем напълно слепи за недостатъците на човека срещу себе си. Тези интригуващи въпроси „влачат” след себе си десетки съмнения и наблюдения. В крайна сметка могат да ни помогнат да достигнем и до така необходимите заключения. Какви са моите по отношение на постановката?
Снимка: Иван Дончев
Всяко действие в „Трамвай „Желание” – виковете от болка, страх и отчаяние на Стела, изблиците на ярост на Стенли, сълзите от безнадеждност и безпътие на Бланш, те карат буквално да затрепериш.
Музиката на композитора Калин Николов пък сякаш кънти във всяка клетка от тялото ти.
Най-разтърсваща до краен предел несъмнено е онази кулминационна и нелицеприятна „среща” между Стенли и Бланш. Дали това, което виждаме, е реалност, или е просто илюзорна картина, изникнала в ума на една душевно болна жена - преценете сами.
Следващите дати, на които ще можете да гледате „Трамвай „Желание”, са 28 май и 26 юни в Младежки театър „Николай Бинев”.
