Нобеловата награда за литература се присъжда от Шведската академия в Стокхолм, като досега отличието е връчвано 118 пъти, пише сайтът Nobelprize.org. Номинациите и мненията, написани от членовете на Нобеловия комитет за литература всяка година, се пазят в тайна в продължение на 50 години.
Първата Нобелова награда за литература получава френският поет Рьоне Сюли Прюдом през 1901 г.
Двама души са отказвали Нобеловата награда за литература. Това са Борис Пастернак (Нобелова награда за литература за 1958 г.), като първо я приема, но по-късно е принуден от властите на своята страна (Съветския съюз) да я откаже. Другият е Жан-Пол Сартр (Нобелова награда за литература за 1964 г.), като отказва отличието, тъй като последователно отклонява всички свои официални отличия.
Жените, получили Нобеловата награда за литература, са 18. Първата, удостоена с отличието, е Селма Лагерльоф. Тя печели наградата през 1914 г. Следващата в престижния списък е италианката Грация Деледа през 1926 г. Третото признание за жена писател идва почти двадесет години по-късно, през 1945 г., и е за латиноамериканската поетеса Габриела Мистрал.
Само четири пъти в историята на наградата - през 1904, 1917, 1966 и 1974 г., с нея са удостоявани по двама творци. Досега никой автор не е получавал два пъти Нобелова награда за литература.
Най-младият лауреат на наградата е британският писател и поет Ръдиърд Киплинг. Той я получава през 1907 г. за „Книга за джунглата”, когато е 41-годишен. Най-възрастният носител на отличието е британската писателка Дорис Лесинг. През 2007 г. тя получава наградата на 87-годишна възраст.
През 1931 г. Нобеловата награда за литература е присъдена посмъртно на шведския поет Ерик Аксел Карлфелт. От 1974 г. Уставът на Нобеловата фондация предвижда, че наградата не може да бъде присъдена посмъртно, освен ако кончината е настъпила след обявяването.
Уинстън Чърчил получава Нобеловата награда за литература през 1953 г., когато е министър-председател на Великобритания. През периода 1945-1953 година той е номиниран за приза за литература 21 пъти, като два пъти е кандидат и за Нобелова награда за мир.
Въпреки че Нобеловата награда за литература се присъжда за цялостно творчество на даден писател, има девет лауреати, за които Шведската академия изрично посочва конкретно произведение за специалното признание. Това са Михаил Шолохов („Тихият Дон“, 1965 г.), Ърнест Хемингуей („Старецът и морето“, 1954 г.), Роже Мартен дю Гар („Семейство Тибо“, 1937 г.), Джон Голсуърти („Сага за Форсайтови“, 1932 г.), Томас Ман („Буденброкови“, 1929 г.), Владислав Станислав Реймонт („Селяни“, 1924 г.), Кнут Хамсун („Благодатта на земята“, 1920 г.), Карл Спителер („Олимпийска пролет“, 1919 г.) и Теодор Момзен („Римска история“, 1902 г.).
Най-често носителите на Нобелова награда за литература пишат на английски език - 29. Следва френският - 15, немски - 13, испански - 11, шведски - 7, италиански - 6, руски - 5.
Германско издание постави вчера българският писател Георги Господинов сред фаворитите за спечелването на тазгодишното отличие. За вестника възможни лауреати са също Джералд Мърнейн (Австралия), Габриела Адамещяну (Румъния), Ака Морчиладзе (Грузия), Мишел Уелбек (Франция), Колъм Тойбин (Ирландия) и Хода Баракат (Ливан).
