В Народния театър „Иван Вазов“ започнаха репетициите на „Физика на тъгата“ – новия спектакъл на Йерней Лоренци по едноименния роман на Георги Господинов. С постановката за първи път на сцената ще се срещнат творческият свят на българския писател и характерният театрален език на словенския режисьор, съобщават от трупата.
Премиерата ще бъде в началото на октомври на Голяма сцена.
Снимка: Стефан Здравески
След впечатляващия „Орфей“ Йерней Лоренци се завръща в Народния театър, за да постави един от най-значимите романи на съвременната българска и европейска литература. „Физика на тъгата“ се превърна в международен литературен феномен още с появата си, а творчеството на Георги Господинов получи световно признание със спечелването на Международната награда „Букър“ през 2023 г. за романа „Времеубежище“.
Преведена на десетки езици и носител на множество престижни отличия, „Физика на тъгата“ е книга за паметта и времето, за лабиринтите на личната и колективната история, за самотата, съпричастността и човешката способност да преживява света през съдбата на другия.
Снимка: Стефан Здравески
За сценичния прочит на романа Лоренци събира впечатляващ актьорски състав от няколко поколения артисти на Народния театър. В спектакъла участват Валентин Ганев, Веселин Мезеклиев, Теодора Духовникова, Христо Петков, Константин Еленков, Параскева Джукелова, Радена Вълканова, Василена Винченцо, Дарина Радева, Албена Ставрева, Александър Тонев, Анета Иванова, Стелиан Радев и Димитър Николов.
В своята режисьорска концепция Лоренци вижда спектакъла като своеобразен лабиринт, изграден от истории, образи, звуци, спомени и човешки присъствия.
„Нима всички ние не сме Минотаври? Всеки от нас е прикован към собствения си кръст на тъгата и самотата, скрит в собственото си подземие, където неуморно разравя миналото и мечтае за бъдещето“, казва режисьорът.
Снимка: Стефан Здравески
За Лоренци лабиринтът е самата драматургия – възел от памет, усещания, мелодии, предмети и личности, които се преплитат в общо театрално преживяване. Спектакълът ще съчетава средствата на драматичния театър, хепънинга, разказването на истории, пърформанса и музикалната структура на сценичното действие, следвайки духа на романа, който отказва да бъде затворен в един-единствен жанр.
Драматизацията е на хърватския драматург Дино Пешут, сценографията – на Бранко Хойник, костюмите – на Белинда Радулович, а музиката е на Жига Хрен, който е и асистент на режисьора. Драматург на постановката е Мирослава Тодорова.
