Мечтите са мощен двигател, който ни задвижва в преследването на щастието. На какво обаче трябва да си готов и докъде можеш да стигнеш в борбата за мечтите си? Компромисите по този път оправдани ли са? Колко висока цена е вече прекалена и има ли такова нещо като „достатъчно“?
За да ни разкажат история, провокираща тези въпроси, на сцената излизат Бойко Кръстанов, Бориса Сарафова-Черкелова и Койна Русева в най-новото представление на „Квазар Студио“ – „Домът на нашите мечти“.
Имената в тази постановка са особено важни, защото те са ключа към разгадаването ѝ.
Не говоря за имената на героите в пиесата, а за екипа, стоящ зад нея. Може да ви се стори провокативна и с натрапчиви послания – това не е случайно. Автор на текста е Филип Ридли – многообразен артист, който е известен в театъра с противоречивите си пиеси и е цитиран за основоположник на театралното течение „In-yer-face“ („Направо в лицето“).
Снимка: „Квазар Студио“
Нестандартно e друга дума, с която бих описала представлението – нещо, което можем да отдадем на режисьора – Васил Дуев-Тайг. А отговорна за въздействието върху публиката е впечатляващата игра на актьорите.
„Домът на нашите мечти“ ни среща с млада двойка – Оли (Бойко Кръстанов) и Джил (Бориса Сарафова-Черкелова), които очакват първото си дете. Макар, както казват самите те, „да са отчаяни, но не и социално слаби“ (сякаш това е някаква мръсна дума), двамата мечтаят за по-добро бъдеще, сигурност и семеен уют. И когато при тях мистериозно се появява Мис Дий (Койна Русева), която им предлага къщата на мечтите им – поканата е твърде примамлива, за да откажат. „Татко казваше, че ако нещо е твърде хубаво, за да е истина, значи най-вероятно не е“, скептичен е първоначално героят на Бойко, но после с охота подписва нужните документи, които съдържат едно на пръв поглед безобидно условие.
Снимка: „Квазар Студио“
Макар в първия момент да напомня, образът на Койна Русева не е Воланд – в когото тя се превъплъщава умело в драматизацията на „Майсторът и Маргарита“ в Младежкия театър, но е също толкова загадъчен и потаен. Тя е „богът от машината“, едновременно фея кръстница, която изпълнява желания, но и изкусител. Самата актриса издава – „представлява системата и статуквото“.
„Вие сте добри хора“, казва Мис Дий на двойката. Може би, но не за дълго… Оказва се, че за да постигнат всичко, за което мечтаят, трябва да платят скъпо и да загърбят принципите си.
През хумора на черната комедия виждаме абсолютния им морален упадък.
„Ремонт“, след „ремонт“, след „ремонт“, „имаме всичко, за което сме си мечтали“, казват в един момент те - всичко, но не и чиста съвест. И това започва да ги измъчва отвътре. Паралелите са неизбежни – с „Портретът на Дориан Грей“ от Оскар Уайлд, където героят губи всичко човешко в себе си в името на това да постигне целта си, и с „Приказка за стълбата“, в която Христо Смирненски описва как изкачването в обществото може да поквари и най-добрите първоначални намерения.
Снимка: „Квазар Студио“
Текстът вплита множество теми – през сатирата критикува консуматорската култура, иронизира фалшивата религиозност, поставя на изпитание добродетелите и представя нагледно „Ефекта на Дидро“. „Пазете се от заразата на внезапното богатство“, казва Дидро. Защото страшното на този ефект се задейства не когато нямаш, а когато имаш всичко, но можеш да имаш много повече“, пише режисьорът. В един момент се прокрадва, почти незабележимо, въпросът дали всичко не е конспирация на правителството.
„Винаги може повече, защото достатъчното никога не е достатъчно“ и „Аз пак ще искам още“, се превръщат в доктрина за героите.
Понеже обаче моментите на просветление и осъзнаване, кратки отрязъци от време, в което сякаш те се събуждат и се връщат към човешката си същност, все пак съществуват, героите правят отчаяни опити да се самоубедят, че целта оправдава средствата, да се самооправдаят. Историята им ни е разказана в ретроспекция от самите тях,
и се оказва, че всъщност присъстваме на изповед –
ако накараш обществото да те разбере, тогава всичко е наред. Сякаш случилото се магично се изпарява.
В началото на представлението Оли слага капани за мишки в стария им апартамент, в новия обаче има нужда от друг вид капани – символиката се изродява. Както семплият декор, така и героите са в бяло – цветът на чистотата и невинността – но те са всичко друго, но не и невинни.
Снимка: „Квазар Студио“
Споменавайки сценографията – тя е особено идейна и заедно с костюмите е дело на Даниела Николчова. Красива игра със светлината допълва въздействието на част от сцените. Хореографията пък е дело на Филип Миланов, а композитор е Явор Намлиев.
Именно защото сценографията е семпла, голяма част от действието се развива във въображението. И тук огромна роля имат впечатляващите умения на актьорите – използвайки пантомима и в един момент играейки няколко роли едновременно, „превключвайки“ от образ в образ за секунди, Бойко и Бориса приковават вниманието. А Койна Русева е просто възхитителна – съвсем неочаквано на сцената тя се появява и в още един образ – за мен това беше най-силният момент в представлението. Посланието, предадено от сцената, и безапелационното ѝ превъплъщение ме разтърсиха почти до сълзи.
Друг нестандартен елемент са един-два момента, в които актьорите чупят четвъртата стена, обръщайки се директно към публиката – нещо, което Бойко Кръстанов прави и в моноспектакъла си „Всички страхотни неща“.
Снимка: „Квазар Студио“
„Домът на нашите мечти“ е
актьорско предизвикателство, но и провокация към публиката.
Макар накрая да ми се стори, че леко натежа на зрителите с продължителността си, както и че част от сцените могат да се оптимизират, острата сатира и посланията остават все така актуални и необходими за обществото ни днес.
А краят? Няма край… Консуматорството и желанието за още и още е порочен кръг без край.
