Кое ни тласка да прекрачим собствените си морални граници и да проявим насилие? Милиони творци от векове изследват тази широкообхватна тема през призмата на драмата или комедията, търсейки своята истина. Емили Бронте пише в „Брулени хълмове“: „Предателството и насилието са копия с два остри върха – те раняват онези, които прибягват до тях, по-тежко, отколкото враговете им“. Миналогодишният носител на наградата „Гонкур“ Лоран Мовиние също изследва причините за жестоките човешки постъпки чрез героите в романа си „Историите на нощта“. „Както във всяко семейство, ролите се разпределят още от самото начало, без да се знае нито как, нито от кого, но с такава очевидност, че всеки изпълнява онова, което ще му се лепи по петите през целия му живот“, пише той за един от главните си персонажи.
Снимка: France 3 Cinéma
Преди няколко месеца младата френска режисьорка Леа Мисиус им даде образ със своята филмова адаптация на романа, представена премиерно в рамките на фестивала в Кан, а днес те стават все по-разпознаваеми и сред българската публика като част от програмата на кино-литературния фестивал „Синелибри“. Четири години след „Петте дявола“, с който сграбчи всичките ни сетива, потапяйки ни в изпълнената с аромати и тайни къща на едно младо семейство,
тя ни отвежда в тази на Мовиние. В нея също се носи детски смях, но зад всяко чекмедже се крият страхове от миналото.
Срещаме се със земеделския производител Тома (Бастиен Буйон), съпругата му Нора (Хафсия Херци) и дъщеря им Ида (Тауба Ел Гарши), които живеят далеч от шума на големия град, в уединена ферма във Франция, в съседство с италианската художничка Кристина, в чиято роля влиза Моника Белучи. Всеки от тях, вглъбен в своя свят, се стреми да бъде най-добрата версия на себе си в името на доброто за всички, докато една нощ добре пазена тайна не ги застигне и не отнеме всичките им мечти и надежди за бъдещето. Трима подозрителни мъже – Фло (Пол Хами), Бег (Алан Делайе) и Франк (Беноа Мажимел) – нахлуват стъпка по стъпка в изпълнения с любов дом, за да разбият на пух и прах представата на всички за любящата майка Нора, избрала преди много години да се откаже от подземния си, изпълнен с кръв живот и да се бори за своето щастие с труд и достойнство.
Снимка: France 3 Cinéma
„За мен беше важно да няма второстепенни герои в моя филм – всеки да има своята истина и тайна.
Идеята ми беше Хафсия да разкрива пласт по пласт мистерията около останалите персонажи. Концентрирахме се повече върху физическата трансформация на героинята, отколкото върху психологическата в хода на действието“, споделя режисьорката в предаването „La Grande Librairie“ по France Télévisions. Тя добавя, че не е позволила на почти целия екип да чете книгата на Мовиние, тъй като искала да представи героите пред камерата с малко по-различни характери. „Просто нямаше как да направим персонажите толкова детайлни, колкото в книгата“, обяснява избора си авторката на адаптацията.
Леа Мисиус рисува едни предвидими „истории на нощта“, добре овладени чрез актьорската игра и напрегната музика на Флоренция Ди Консилио,
Снимка: France 3 Cinéma
която допълнително повдига напрежението. В голяма част от сцените забелязах добре подбрани визуални детайли, поставящи психологическия трилър в категорията на арт киното, върху които според мен, ако беше поставила повече фокус, режисьорката щеше да оживи много повече сценария. Подобно на „Петте дявола“, тя се гмурка стремглаво в действието, но въпреки това оставя на зрителя да преоткрива постепенно всеки елемент от историята на фона на красотата на операторската работа на нейния екип. Силно впечатление ми направи приглушената кинематография, чудесно съчетана с декора на Естер Мисиус, която перфектно изобразява вътрешния катарзис, настъпващ във всеки един от героите.
Най-силно ме докоснаха сцените, в които се разгръщаха разговорите между Кристина и Бег – представители на две различни поколения, всяко от които носи своите травми и очаквания за бъдещето. В уморените им и тъжни погледи открих празнотата, която често остава след поредица от емоционални шамари и продължителна липса на любов. Една бездна, която се отваря в съзнанието ни много по-бързо, отколкото предполагаме, и от която никой друг не може да ни измъкне, ако сами не пожелаем да се спасим и да погледнем реалността в очи в очи. Наблюдавайки как героинята на Белучи се опитва да съблазни героя на Делайе, за да се измъкне от мрежите му, се запитах:
Как да възпитаваме чрез диалог в свят, в който манипулацията и жестокостта вземат превес?
Можете да откриете своя отговор на този въпрос и да разберете още немалко за себе си и за човешката психика през следващите две седмици в рамките на фестивала „Синелибри“. Пълният график на прожекциите е достъпен ТУК.
