„Когато си в 44-тата година от кариерата си и новият ти албум е сред най-очакваните за годината, тогава можеш да се наречеш Кралицата на попа.“„Светът е щастлив – тя се завърна!“, „Точно това искаха и от което се нуждаеха дългогодишните ѝ фенове. Това е тя!“ – това са само част от хилядите положителни коментари под видеолайзерa към първата песен от втора част на албума „Confessions on a Dance Floor“, чиято официална премиера се състоя на 3 юли.
В разгара на лятото поп иконата не само ни приканва да „танцуваме, да празнуваме и да се молим с телата си“, но чрез този нов проект ни разкрива и белезите, които животът е оставил върху душата ѝ през последните седем години. С „Confessions II“ Мадона спира да се подчинява на тенденциите и си позволява да прави това, на което дълго време се е съпротивлявала – да се завърне към денс музиката, която е част от нейното ДНК, и да открие творческата си свобода, като погледне назад и преосмисли миналото си. Този нов албум, който смело бих определила
като една от най-красивите музикални изповеди през последните години,
е кулминацията на дълъг творчески процес, започнал с вече отложения биографичен проект на Universal за живота ѝ и продължил с турнето „Celebration Tour 2023/24“. Това е един от най-трудните в житейски план периоди за Мадона – време, в което тя на няколко пъти се сблъсква отблизо със смъртта. А както историята добре знае, подобни срещи предизвикват едни от най-големите катарзиси в артистичните души и често ги провокират да се завърнат на сцената.
„Целта на душата ми е да разкрива светлината в света, каквото и да правя – независимо дали в ролята на родител, артист, приятел, или лидер.
Ние сме тук, за да се радваме на живота и да го споделяме. Трябва да бъдеш духовен, за да успееш. Нямаше да съм тук, ако нямах такъв духовен живот“, споделя Мадона в подкаста „On Purpose“ преди няколко месеца.
Снимка: Alex Antonioni
Структуриран като непрекъснат DJ сет, в който 63-минутният запис преминава без паузи между отделните шестнайсет песни, подобно на „Confessions on a Dance Floor“, новият ѝ албум буквално ни пренася в друга реалност. Всеки звук, всяка фраза ни показват, че никога не е късно да започнем отначало с нова самоличност и просто да излезем на дансинга, да танцуваме под дъжда, без да се налага да обясняваме на когото и да било защо и как.
„Един ден тя дойде в студиото с три страници текст. Включихме микрофоните и тя рецитира всичко на един дъх.
За разлика от оригиналния албум от 2006 г., който се основаваше на културата на семплирането, искахме да създадем проект, обърнат към бъдещето - чрез сътрудничества с ново поколение артисти“, споделя на пресконференция в Париж по повод премиерата на новия проект Стюарт Прайс – продуцент и на двете части на поредицата „Confessions“, както и музикален директор на шоуто ѝ „Celebration“.
„Confessions II“ следва низходяща драматургична линия – с всяка следваща песен ритъмът и тоналността постепенно стават все по-меланхолични. Това го отличава от оригиналния „Confessions on a Dance Floor“, чиято динамика остава почти непроменена през цялото време. С това продължение Мадона и Стюарт Прайс правят множество препратки към едни от най-продаваните и емблематични песни в кариерата ѝ като „Sorry“, „Forbidden Love“ и „I Love New York“, но подходът е коренно различен. Тук
всеки куплет е много по-интимен, съзерцателен и лишен от всякаква показност.
В „Confessions II“ тя си позволява да бъде по-открита и по-уязвима от всякога, повеждайки слушателите на емоционално пътешествие, в което смело пречупва различни истории от миналото си през призмата на съвременното денс звучене. За това допринасят и сътрудничествата ѝ с Мартин Гарикс, Стромае, Feid и Сабрина Карпентър.
Малко преди тези запомнящи се парчета да превземат всички DJ партита в Европа и все по-често да завършваме работния ден или да поставяме началото на морските си бягства с тях, потапяйки се в техния ритъм, ще ви разкажем малко повече за част от проектите в следващите редове.
,,Good For The Soul“
Тъй като вече си позволих да коментирам първата песен от албума преди няколко седмици, започвам с втората, която категорично заявява: „Всичко започва със съзнанието“. След като в „I Feel So Free“ Мадона ни признава, че понякога обича „просто да се крия в сенките“, тук тя ни показва колко е важно да си припомняме, докато ги изучаваме, че „времето е река, която не можем да върнем назад“, и да не забравяме да си позволяваме по-често
„да разпуснем косата си и да вдишаме дълбоко въздух“, без да се съобразяваме с поставените етикети, наложени от обществото.
Ритъмът звучи едновременно модерно, но и някак ни връща към 90-те години, когато дансингите са препълнени – време, за което често съжалявам, че съм пропуснала, за да видя непринудеността, с която хората са се впускали да танцуват, без за миг да бъдат разсейвани от мобилните си устройства.
„Bring Your Love“
Това парче определено е най-големият фаворит сред масовата публика. Вече има хиляди публикувани клипчета с него в TikTok. „Донеси любовта си, защото не можеш да ме разтърсиш, никога няма да ме пречупиш и не можеш да ме повалиш“, пее Мадона заедно със Сабрина Карпентър. Този сблъсък между поколенията размива всички граници и обединява милиони хора, независимо от тяхната култура и произход, за да излязат на дансинга и просто да си позволят да „донесат своята любов“. Това парче силно ми напомни на „Jump“ от „Confessions“ и след като изгледах видеото към него, първата ми реакция беше: колко добре би се вписало в „Дяволът носи Прада 2“. И „that’s all“ – разберете какво имам предвид.
,,Danceteria“
„Danceteria“ се ражда в малките часове на нощта, когато Мадона разказва истории за хора, които познава от клубната сцена в Ню Йорк в края на 70-те и началото на 80-те години – сред тях са Баския, Кийт Харинг, дизайнерката Марипол и най-добрата ѝ приятелка Деби Мазар. „Остави това на мен“, казва тя на Прайс. „Ще се прибера и ще помисля.“ На следващия ден тя се връща в студиото му в Нотинг Хил с три страници текст, грабва стар микрофон, закрепен с тиксо, и се потапя в пълната еуфория на онези дни с експлозивен припев. С това парче Мадона буквално разтърсва Лондон преди няколко дни – в деня на премиерата на новия ѝ албум. Гледайки с каква енергия и страст се движи зад пулта в публикуваните клипове в медийното пространство, си припомних думите ѝ от интервю преди години: „Много е важно да вярваш и да обичаш това, което правиш“.
,,Read my lips“
Тази песен преплита чудесно латино и денс ритъма. Китарата на заден план създава усещане за романтика, въпреки че текстът звучи като писмо след тежка раздяла. „И ти ме порази с лъжите си, защото ти ме нарани с целувката си и аз осъзнавам – просто си разорен, разбит отвътре“, пее тя в словесен двубой с колумбийския певец Feid. „По-добре да не си говорим, но не започвай да се оправдаваш. Скъпа, спри с тези измислици“, ѝ отвръща той. Това парче със сигурност ще чуем през следващите години в различни интерпретации от DJ-и, а вероятно често ще звучи и на състезания по модерни танци.
,,Bizzare“
След като набързо преминах през „Everything“, „Love Sensation“ и „Love Without Words“, които се вписват чудесно за усамотения дансинг в края на една дълга вечер, вниманието ми задълго се задържа върху „Bizarre“. Парчето, изработено с помощта на Martin Garrix, започва изключително нежно и постепенно се превръща в много елегантна носталгична провокация, която ни връща към 2010 г. и дългите, изпълнени с енергия партита, когато едни от най-големите DJ хитмейкъри тепърва изгряваха на световната музикална сцена. Малко преди края на песента долових някои детайли, вдъхновени от емблематичната „Sweet Dreams“ на Eurythmics – Ани Ленъкс и Дейв Стюарт. Тези елементи, по мое мнение, ще провокират голяма част от слушателите – не само феновете, живели през 80-те, но и тези, които тепърва преоткриват тази епоха – да я слушат отново и отново зад волана и често да си я поръчват да звучи на партита.
,,Fragile“
Тази песен е може би една от най-емоционалните в целия албум – тя е посветена на брат ѝ Кристофър, който умира, докато Мадона работи по този проект. Гласът ѝ тук е по-приглушен в сравнение с останалите песни в албума. „Хората наистина си мислят, че има начало и край на това нещо, наречено живот. Енергията обаче никога не умира. Това е само портал, през който минаваме. Но все пак е трудно да го пуснеш. Споделяхме едно име – дом. Споделихме крехка връзка. Сега те няма“– пее тя. Всяка повтаряща се дума обещава да се намести бързо в съзнанието ви и почти през цялото време да ви държи настръхнали. Всяка нота в това парче пулсира в ритъма на бавен сърдечен удар, чието присъствие се усеща най-силно в самия му край. „Fragile“ е последното писмо към брат ѝ, в което Мадона включва всичко онова, което се надява, че нейният покоен брат е открил някъде, на едно друго ,,по-високо място“.
,,My sins are my savior“
Няма да лъжа – като голям почитател на творчеството на белгийския изпълнител Stromae, очаквах с нетърпение да чуя „My Sins Are My Savior“. Плавното начало на френски език, изпято от Мадона, е много силно въздействащо и напомня на „Sorry“ от „Confessions“, но определено кулминацията тук не е толкова силна. Въпреки това включването на Stromae е много добре поставено и достатъчно въздействащо, така че да привлече немалко млади франкофони към новия албум на Кралицата на попа. Моите прогнози са, че съвсем скоро ще се появят ремикс версии на това нежно и бавно парче, които имат всички шансове да надминат успеха на новата афро версия на „Papaoutai“.
,,The Test“
Това е може би една от най-коментираните песни в албума, тъй като за първи път Мадона пее рамо до рамо с дъщеря си Лурдес „Лола“ Леон. В припева се разкзва за това как Лола е била поставена „на изпитание“ и как постепенно се освобождава от сянката на славата на майка си. Във втория куплет тя споделя своята гледна точка и признателност към нея: „Ръка, нежно протягаща се към мен. Ти си моята причина да бъда. Или това, което искам, или как изглеждам. Това, което нося – всички дрехи на гърба си. Това, което привличам. Аз следвам нишката на това, което си ушила. Запазвам собствения си дизайн. Превръщам го в пейзаж. Правя го жив“. Нежното парче ме накара да си припомня „Little Star“ – една от първите песни, които Мадона посвещава на Лола и включва в албума „Ray of Light“ (1998).
,,L.E.S Girl“
Малко след като се върнах към „Betrayal“, която разголва всяка капка болка и омраза, останали след смъртта на мащехата ѝ Джоан Чиконе, под една добре позната мелодия на френския композитор и пианист Ерик Сати (Gnossiennes No.1), често използвана в театъра и киното, прослушах няколко пъти подред последното парче в албума – „L.E.S. Girls“. То силно ме развълнува още с първия припев: „На Авеню B тя боядисва устните си в черешовочервено. Огледало, счупено в ръката ѝ. Размазана очна линия, изтичва през вратата. Все още е там от предната нощ“. Тук Мадона сякаш се връща към може би първата си любов – тази, която завинаги разбива представата ѝ за приказния край, в който принцът и принцесата заживяват щастливо до края на дните си: „Момче от Долен Ийст Сайд, не бях предназначена за теб“. През цялото време, докато слушах песента, имах усещането, че тя говори на малката Мадона – момичето, изпълнено с хиляди мечти, копнежи, наивност и надежда за бъдещето.
Силата на всички песни от „Confessions II“ е в това, че ни предизвикват да погледнем навътре в себе си, да простим за всичко преживяно дотук и да продължим напред с високо вдигната глава – уверени към дансинга, без въпроси, етикети и задръжки.
