С две изложби тази есен в Италия отбелязват 50 години от кончината на американския художник, фотограф и режисьор Ман Рей, известен като „човека-лъч“ на авангарда, съобщава БТА, позовавайки се на в. „Ла Република“.
„Ман Рей: всичко“, организирана от Фондация „Маняни-Рока“ в Мамиано ди Траверсетоло, Парма, ще бъде открита на 12 септември 2026 г.
и ще продължи до 13 декември 2026 г. Представена за първи път в Италия, изложбата представя в пълен обхват творчеството на артиста. Кураторите Валтер Гуаданини, Мауро Карера и Стефано Рофи са подбрали 250 творби, включващи фотографии, картини, обекти, скулптури, графики, книги и филми.
Снимка: Getty Images
Изложбата се провежда паралелно с постоянната колекция на фондацията, включваща произведения на Дюрер, Тициан, Ван Дайк, Гоя, Канова, Моне, Сезан и Моранди.
Палацо Роверела в Ровиго също ще почете артиста с изложба, която ще бъде открита на 13 ноември 2026 г. В нея ще бъде показана творбата „Портрет на моята душа“. На нея е изобразена маркиза Луиза Казати Стампа, чийто поглед е удвоен заради грешка при експонирането, създавайки ефект на четири котешки очи.
Ман Рей е псевдоним на американския фотограф, художник и режисьор Емануел Радницки. Роден на 27 август 1890 г. във Филаделфия, Пенсилвания, той е единственият американец, изиграл роля както в движението Дада, така и в сюрреализма. Син на еврейски имигранти, Радницки израства в Ню Йорк, където майка му и баща му работят като шивачи. Учи архитектура, инженерство и изкуство, след което става художник.
Като млад редовно посещава галерията „291“ на Алфред Стиглиц, където се запознава с актуалните художествени течения и развива своя интерес към фотографията.
През 1915 г. Ман Рей се запознава с френския художник Марсел Дюшан и заедно работят по множество проекти, като формират нюйоркската група на дадаистите. Подобно на Дюшан, Рей започва да създава ready-made обекти. Това са промишлено произведени предмети, обявени от него за произведения на изкуството.
През 1921 г. Ман Рей се премества в Париж и се включва в кръговете на парижките дадаисти и сюрреалисти. Вдъхновен от свободата, насърчавана от тези групи, той експериментира с множество медии.
В областта на фотографията преоткрива метод за създаване на изображения, получени без камера,
чрез поставяне на предмети директно върху фоточувствителна хартия, която след това излага на светлина и проявява. Той нарича тези изображения рейографии.
Снимка: Getty Images
През 1929 г. Ман Рей експериментира и с техниката, наречена соларизация, при която част от фотографското изображение става негативна, а част – позитивна, чрез излагане на отпечатък или негатив на светкавица по време на проявяването. Двамата с фотографката и модел Лий Милър, негова любима, случайно откриват техниката. Един ден в тъмната стаичка мишка изскача внезапно от ъгъла и стряска Милър, която инстинктивно светва лампата. Именно тази грешка довеждат до откритие, което бележи историята на изкуството през ХХ век. От този момент нататък портретите на Ман Рей се превръщат в лица от разтопен метал.
Той соларизира първо себе си, после Лий Милър, след това артистите Дора Мар и Мерет Опенхайм.
Ман Рей се занимава и с модна и портретна фотография, като създава почти пълен фотографски летопис на знаменитостите от парижкия културен живот през 20-те и 30-те години на XX век. Много от снимките му са публикувани в списания като Harper's Bazaar, Vu, Vogue и Vanity Fair. Сред посетителите на ателието му са Жан Кокто, Джеймс Джойс, Гъртруд Стайн, Езра Паунд, Салвадор Дали и Льо Корбюзие.
Рей създава и филми. В един от краткометражните си ленти, Le Retour à la raison (1923; „Завръщане към разума“), прилага техниката на рейографа върху кинолента, създавайки шарки със сол, пипер, кабарчета и карфици.
През 1940 г. Ман Рей бяга от германската окупация на Париж и се премества в Лос Анджелис. Завръща се в града през 1946 г., където продължава да рисува и експериментира до смъртта си на 18 ноември 1976 г. Автобиографията му Self-Portrait („Автопортрет“) излиза през 1963 г., а през 1999 г. е преиздадена. В нея Ман Рей представя себе си през възприятията на други хора, но пише: „В тази книга всички персонажи са размазани, само моят образ е ясен.“
