Изчаках да пристигнат новите ми слушалки, за да преживея максимално новия албум на Ниньо. След 16-те песни обаче разбираш, че това, което усещаш, далеч не е свързано с тях.
Илин Папазян – Ниньо е от младите артисти, които създават изкуство със сърце, притежават безкраен талант и безусловно вярват, че няма нищо невъзможно. Освен че пише авторска музика, свири завладяващо на китара (и на тромпет с уста), преподава в Националното училище за музикални и сценични изкуства в Стара Загора, той помага и с продуциране на други млади таланти. Като независим артист прави и всичко останало, което е свързано с достигането на творчеството му до публиката.
През 2020 г. участва в „Гласът на България“ и в края на същата година излиза песента му
„Дай ми свобода“, която безспорно се превръща в негова визитна картичка.
През май 2023 г. излиза дебютният му албум „Първите 7“. Той е многопластов и крие различни значения – точно както и вторият му албум „Teender“, който излезе на музикалния пазар в началото на май тази година.
Снимка: Бар „Петък“
Ако има една дума, с която можем да го опишем, която е заложена и в самото заглавие, то тя би била – нежен. В името на албума Илин вплита думите tender (анг. нежен), teen (анг. тийнейджър) и Tinder. Все пак след „Първите 7“, препратка към детството, естествено следва тийнейджърството. А каква е връзката с Tinder – популярното приложение за онлайн запознанства? Илин го използва като експеримент – прави си профил и „краде“ вдъхновение от чуждите истории, които му разказват там. Така открива, че сякаш ни е много по-лесно да споделяме пред непознати, отколкото да сме уязвими пред хората около нас.
Заглавието на албума неслучайно е на английски език – всички песни, с изключение на една, също са на английски. Това, признавам, в първия момент ме изненада, но и веднага си припомних какво си помислих, когато за първи път чух негова песен на английски –
„та той пише еднакво красиво и на двата езика“.
Ниньо не крие желанието си музиката му да надхвърли пределите на страната ни, така че „Teender“ има всичко необходимо, за да се случи това. Пожелаваме му успех!
Понеже съм привърженик на физическото колекциониране на музика, няма как да не коментирам и диска. Дизайнът на обложката е дело на Росина Петрова, а използваните кадри са на Сезен Камбурова. Цветовете са приглушени и създават усещането за интимност и близост, каквото е внушението и на музиката. Гледайки го, се почувствах така сякаш всеки момент снимките ще се раздвижат и ще чуем разпознаваемия глас на Илин. Интересен детайл са и илюстрациите върху диска, които реферират към всяка от песните в албума. Коя от тях репрезентира конкретните парчета – оставяме на вашето въображение да отгатне.
Макар да има няколко песни, които се открояват, цялостно „Teender“ е по-скоро меланхоличен. С него Илин прави завой в музикално отношение, но за почитателите му това не е изненада – песните от новия албум продължават линията на парчета като „Ще бъдеш ли до мен“ и „Остани“. С текстовете, музиката и аранжиментите си
„Teender“ е отражение на лиричната душа на Ниньо.
Позволявайки си да бъде открит и уязвим, той повежда слушателите на пътуване, в което разказва истории, докосващи сърцето. В профилите в социалните му мрежи ще забележите, че Ниньо се представя като songwriter (анг. пишещ песни), но той е и талантлив storyteller (анг. разказвач на истории). Тази комбинация прави музиката му истински магична.
Именно историите зад песните в новия албум са тайната съставка, която ги прави въздействащи. Вървете на концерт на Ниньо, за да ги чуете от първо лице, а дотогава ние ще разкажем част от тях и тук.
1. „Bluebird“
Определено добър избор за първа песен. „Bluebird“ е чаровно намигване, което те приканва да чуеш още и което бързо започваш да си припяваш. Очите, косата, ръцете – с малко думи Ниньо успява да нарисува жива картина, за която сякаш едно птиченце ни разказва… А благодарение на цигулката в припевите успяваме и да го чуем.
Може би тук е мястото да кажа, че дълбоко оценявам добавянето на цигулка към всяка от песните, което разгръща нови музикални хоризонти и ги прави още по-красиви.
2. „No Way Home“
Феновете на Marvel ще разпознаят, че името на песента се дублира с името на филм от поредицата за Спайдърмен от 2021 г. Това далеч не е случайно. Именно след като гледа лентата Илин се вдъхновява да напише парчето „No Way Home“. Освен историята, в него се разгръща страхотна музикална градация – започва изключително нежно, само с китара и глас и постепенно придобива все по-голяма плътност. А слушайки го, си представям припевите с голям хор, който да добави мощни беквокали. Като от друго измерение…
3. „Kid“
Песента носи усещане за невинност...точно като едно дете. Илин споделя, че тя е посветена на така наречената „френд зона“. А с текста изпълнителят прави нещо, което много харесвам – съвсем накрая променя припева и това придава нов смисъл.
Редно е да споменем и музикантите, с които Ниньо твори, защото колкото и самостоятелен да е като изпълнител, той има нужда от своите груувъри. Те са: Цоньо Цветков – барабани, Михаил Филипов – клавишни и Божидар Рахнев – цигулка.
Снимка: Сезен Камбурова
4. „Gray“
„Gray“ е песен за цветовете и тяхната липса, когато човекът, който ги е осмислял, си тръгне. Небето наистина ли е синьо, Луната може ли да е червена, ако този, който е правил света ти цветен, го няма. Възможно ли е есента да дойде през юли (или с други думи август да е септември)?
Лична любима част от тази песен ми е аутрото – изпято с толкова емоция и искреност!
5. „Angel“
Това за мен определено е една от изненадите в албума. Впечатли ме още от първото слушане. Благозвучието и римата в текста и цигулката като музикален акцент се комбинират, за да създадат парче, което се запечатва в съзнанието ти.
Макар началото на песента да е подобно на това на още няколко песни, „Angel“ със сигурност се откроява цялостно.
Ниньо разказва, че пише тази песен, след като вижда случайно момиче по улицата, което е добро напомняне, че вдъхновението може да се крие навсякъде – дори в непознато русо момиче в черни дрехи.
Снимка: Сезен Камбурова
6. „Endless Dance“
Поредна песен, която има отчетлива тема, която лесно може да запееш с Ниньо. Това е може би един от най-болезнено откровените текстове в албума. То ни връща към моментите, в които не се чувстваме достатъчни, и всичко, което правим, не достига. То е посветено на празнотата, която остава, след като осъзнаеш, че „любовта не е безкраен танц“. Представям си парчето написано и изпято в някоя късна самотна вечер –
когато от мисловния капан те спасява само музиката.
Всичко обаче все пак завършва с надежда…
А беквокалите в песента определено допринасят за нейната плътност.
7. „Train Crush“
Снимка: Сезен Камбурова
Като споменахме танц – той присъства и в следващата песен. Неслучайно тя носи името „Train Crush“ – за нея изпълнителят се вдъхновява, докато се вози в английското метро. Пред себе си вижда момче и момиче, които стоят един до друг, но всеки гледа в телефона си. Тогава Илин си представя какво ли щеше да стане, ако двамата се погледнат и се влюбят – така се ражда „Train Crush“. Тук сякаш надеждата от предишното парче е пораснала и цялата вечност може да се събере в един танц…
8. „Curls“
Това е може би единствената социална песен в албума. Тя се отклонява от любовната тематика за момент и задава въпроси за общуването помежду ни, защо често избираме да избягаме, а не да изговорим проблемите си. Все пак рамката на песента отново е история за едно момиче с къдрици и хубава усмивка и едно момче, което се обажда твърде късно…
9. „Tattoo Girl“
Сред усещането за приглушеност, акустичност и минорност „Tattoo Girl“ избухва с рок звученето си. Това е и първият сингъл, който излезе самостоятелно още преди албумът да е факт в музикалното пространство.
Освен че грабва с ритъма и мелодиката си, песента е като своеобразен химн на всички момичета, които обичат татуировките.
10. „Point of View“
История, която едновременно ме усмихва с чистосърдечието си и ме просълзява с несподелеността си – защото разказва за моментите, в които любовта е само гледна точка. Ангелското тук отново се появява, въплътено в образа на момиче, но не с обичайните положителни характеристики.
В думите се усеща болка, недоумение и лирическия герой дори сякаш се ядосва на себе си, че е позволил да бъде подведен.
Снимка: Сезен Камбурова
11. „Flowers and Thunders“
Ето къде активно се намесва Tinder. Историята зад тази песен е на момиче, с което Илин се запознава именно в приложението. Магично е как изкуството може да увековечи нещо мимолетно и да му даде съвсем различни измерения.
Фактът, че песента е акустична насочва още повече вниманието към детайлите –
като космическите беквокали на припевите.
Като изключим това, парчето през повечето време е равно и очаквах градацията да дойде по-рано, но пък може би точно това е била целта…
12. „Won't Ever Be“
Спомняте ли си, че казах, че текстът на една от предишните песни е най-болезнено искреният – е, може би този му отнема първото място. „Won't Ever Be“ е като буца, която засяда в гърлото ти, когато вникнеш в посланието ѝ. Къса ти сърцето… Защото се усеща, че извира от това на музиканта.
Снимка: Сезен Камбурова
Този път Ниньо разказва собствена история – за любов, с която са се разминали, защото не са си я признали. Години по-късно и двамата намират смелостта да го признаят, но е твърде късно. „Споделяйте и не губете време“ сякаш е призивът на изпълнителя с тази песен. А прочувственият му глас прави текста още по-въздействаш и докосващ струните на душата.
13. „Small Kisses“
Песента продължава лиричната, акустична и „сърцесъкрушена“ линия на предишните, но представлява и преход към следващите парчета.
Изключително силната част идва накрая – точно когато си си помислил, че песента свършва тя всъщност избухва. Текстът също не изостава и изненадва точно толкова, колкото и музиката – прави рязък завой, с който героят успява да преживее миналото и да продължи напред.
14. „How High is The Moon“
За всички, които познават Ниньо не само с меланхоличните му песни – „How High is The Moon“ е част от разнообразието, което той носи в себе си. Парчето е танцувално и определено носи настроение, но в историята все пак не липсват минорни нотки.
15. „Can I Let You Go“
Направих експеримент и пуснах музиката на Ниньо на хора, които не го бяха чували преди и те го оприличиха на световни звезди като Ед Шийрън и Хари Стайлс. Неговата прочувственост и талант със сигурност са достойни за това.
След всички истории за неслучила се любов и тъга по миналото в тази предпоследна песен лирическият герой сякаш се е изморил. Той има нужда най-после да продължи напред, като си позволи отново да обича и да бъде обичан.
16. „Трябва да знам“
Тази песен се слуша само със затворени очи и притаен дъх - особено ако знаеш, че Ниньо я пише след като българският музикален свят загуби една от ярките си звезди.
„Трябва да знам“ е отправен поглед към небето и звездите, търсене на смисъл в малките неща, комбинация от тъга и надежда. Знам, че думите „Не спирам никога пред нищо; Няма да се уморя“ не са имагинерни, те се отнасят с целия си смисъл за Ниньо и упоритата му борбеност. А акомпаниментът на пиано е толкова красив и подходящ за песента.
Силата на всички песни от „Teender“ се крие в това, че освен добри музикантски истории, са и такива, в които всеки може да открие поне малка частица от себе си. Надяваме се много хора да се спасяват с тях.
